Дейвид Шилър - Дзен — джобен пътеводител

Дзен. Самата дума притежава огромна притегателна сила — навярно колкото заради това, което не знаем за Дзен, толкова и заради онова, което знаем. Когато някой казва, че нещо му звучи „много Дзен“, това сякаш означава духовно, неусложнено, спокойно, мистично и загадъчно — всичко наведнъж. Какво е Дзен? Може би е по-лесно да се опише звукът от пляскане с една ръка.

Тази книга няма претенциите да даде определение за Дзен, а ви предлага да се докоснете до начина, по който Дзен гледа на света — а това означава, че най-благоприятният момент е сега, че нещата са такива, каквито изглеждат, че нашето зрение е по детски свежо и непробудено, непритъпено от общоприетия ред. Фразите, стиховете, притчите, историите и всички други текстове, които следват, са подбрани заради тяхната сила на внушение, но и заради изненадващото удоволствие, което носи техният словесен изказ. Някои са сериозни, други — направо непочтителни, а красотата на трети предизвиква размисъл. Някои могат да звучат озадачаващо — когато думите се използват не за изразяване на някаква идея, а като инструмент за посаждане на безслвестна истина, могат да се случат доста странни неща.

Тук са събрани думи за изпитанията по Пътя, слова, които прославят обикновеното, простото, думи за ученици и духовни учители, за природата и изкуството, за „нещото“ на нещата и за единството на Вселената, за всекидневния живот и за просветлението. Доста от тях да се родили на Запад. Макар че Хенри Дейвид Торо е живял в Нова Англия през XIX век, а не в средновековна Япония, много от неговите мисли и произведения носят духа на Дзен.

Започнете от където и да е. Отворете книгата в началото, в средата или края. Четете текстовете подред или прескачайте. Но дайте време на думите да подействат. Смисълът им не се разкрива веднага, много цитати сякаш ще се променят пред очите ви, преди да ви станат ясни.

Разбира се, думите никога не могат да заместят преживяването. Едно е да четеш как изглежда прасковата, съвсем друго — да впиеш зъби в сочния плод. Оставите ли обаче думите да подействат, сигурно ще откриете — е, не наистина — но поне един поглед към нея.

Дзен възниква в Китай през VI век, при взаимното проникване на индийския будизъм и даоизма, от сливането на умозрителното с практичното, на метафизичното със земното. Наричана в Китай Чан , тази традиция поставя ударение върху самовглъбяването и размишлението, а не върху заучаването на текстове, като най-пряк — макар и най-стръмен — път към пробуждане на присъщото на всички Буда-съзнание. Първоначално се развиват две основни направления — Северната школа на постепенното просветление и Южната школа на внезапното просветление, като Южната бързо става доминираща. Дзен достига златния си век при китайската династия Тан и в ранния период на династията Сун (най-общо, през VII — XII век) и около 1190 година прониква в Япония, където школите Сото и Риндзай процъфтяват и днес. Първите Дзен-учители пристигат в Америка около 1905 г.

В ума на начинаещия има много възможности,

в ума на знаещия — малко.

Преди човек да започне да изучава Дзен, планините са си планини, а реките — реки. След първото съзиране на истината, планините вече не са планини и реките вече не са реки. След просветлението планините отново са планини и реките — реки.

Върбата е зелена, цветята са червени.

Цветето не е червено, нито върбата — зелена.

Не съм достатъчно млад, за да зная всичко.

Добрият удар в бейзбола винаги среща добра защита и обратното.

— Ще ти задам един въпрос — казал цар Милинда на монаха Нагасена — Можеш ли да отговориш?

— Задайте си въпроса, моля — отвърнал Нагасена.

— Зададох го вече — казал царят.

— Аз вече отговорих — отвърнал Нагасена.

— Какво отговори? — попитал царят.

— А вие какво попитахте? — отвърнал Нагасена.

— Нищо не попитах — казал царят.

— И аз нищо не отговорих — отвърнал Нагасена.

Ако трябва да питаш какво е джаз,

никога няма да разбереш.

Път, който може да бъде описан,

не е неизменният Път.

Име, което може да бъде назовано,

не е неизменното Име.

Като заел мястото си на високия стол за проповед, Фа-кен вдигнал ръка и посочил бамбуковите щори. Двама монаси станали и навили щорите по един и същи начин. „Единият печели, единият губи“ — казал Фа-йен.