Дейвид Шилър - Дзен — джобен пътеводител

Прочутият пример за дзадзен е Бодхидхарма, който според легендата, прекарал девет години, с лице срещу стена в манастира Шао-лин. Но, както е типично за Дзен-будистката литература, в нея се среща и не по-малко красноречив пример, който твърди обратното. Ден след ден прекарвал Ма-дзу в медитация, докато Учителят му най-сетне го попитал какво прави. Ма-дзу обяснил, че се опитва да постигне състоянието на Буда. Тогава Учителят взел парче керемида и започнал да го търка върху еди камък. Ма-дзу запитал Учителя какво прави, а той отвърнал, че полира керемидката, за да стане огледало.

— Как може с търкане от керемида да се направи огледало? — учудил се Ма-дзу.

— А как може да станеш Буда чрез седене в медитация? — мълниеносно отвърнал учителят — критикувайки не седенето, а седящия.

Подремвам,

оставяйки планинския поток

да мели ориза.

Мислим с общи понятия, но живеем с подробности.

Когато ученикът е готов, Учителят се появява.

За да постигнеш познание са нужни лекота и плавност.

Учителите отварят вратата, но ти сам трябва да влезеш.

ДОКУСАН — лична среща между ученика и Учителя в уединената стая на Учителя; ключов елемент в школата Риндзай.

РОШИ — многоуважаван учител, независимо дали е монах или мирянин, жена или мъж.

МОНДО — диалог върху будизма или върху екзистенциален проблем или между Учители, или между Учител и ученик.

ИНКА — печат на просветлението; официално потвърждение от страна на Учителя, че ученикът е завършил обучението си.

Не търси следи от стъпките на древните,

търси онова, което те са търсили.

Когато за първи път присъствал на проповед Лин-дзи, послушникът Дин му задал въпроса:

— Учителю, какъв е съкровеният смисъл в учението на Буда?

Лин-дзи станал от проповедническото си ложе, зашлевил един шамар на Дин и го блъснал на страни. Зашеметеният Дин останал неподвижен. Монахът до него попитал:

— Дин, защо не се поклониш?

В този миг Дин получил просветлението.

Ако срещнеш Буда — убий Буда!

Някой ми показа — и аз го открих сам.

Защо да учим водните животни как да пият вода?

Селянинът

ми показа пътя

с репичка.

Ти си бъди Бодхисатва,

а аз ще съм шофьорът на таксито,

което те откарва в къщи.

Нетрадиционните методи, използвани от Дзен-учителите, понякога са доста скандални. Стилът на „странни думи и необикновени действия“ е развит главно по време на династията Тан в Китай. Юн-мън отговарял на учениците си с по една дума, Ма-дзу ги тръшкал на земята, извивал им носовете и въвел в употреба „шишпей“ (наричана на японски и кьосаку — „събуждащата пръчка“), която до ден днешен се използва в залите за медитация.

Лин-дзъ усъвършенствал „Хъ!“ — възклицание, което се предава с йероглиф, произнасян на японски „кацу!“ или „кац!“ — то цели да избие дуалистичното мислене от главата на учениците. Простичките, къси, парадоксални фрази на Джао-джоу остават ненадминати по своята находчивост и лежат в основата на много коани.

А има и „Дзен с един пръст“, въведен от Джу-джъ. Един посетител попитал слугата на Джу-джъ какъв вид Дзен проповядва неговият господар. Момчето само вдигнало един пръст — както обикновено правел неговият господар, когато му задавали въпроси. Като чул за това, Джу-джъ взел нож и отрязал пръста на момчето. То хукнало навън от стаята, крещейки от болка. Тогава Учителят го извикал по име. Момчето се обърнало. Джу-джъ вдигнал пръст. В този миг момчето получило просветление.

Дзиу-фън служил като отрок при Шъ-шуан. Когато Учителят преминал в отвъдното, монашеството решило да покани за негов приемник главния монах. Само Дзиу-фън изказал несъгласие.

— Моля, почакайте докато му задам един въпрос — рекъл той. — Ако разбира учението на Шъ-шуан, ще му служа като на покойния учител.

И се обърнал тъй към главния монах:

— Шъ-шуан казваше; „Прекрати, спри: изживей десет хиляди години в една мисъл. Бъди като студена пепел, като мъртво дърво; бъди като изстинала кандилница в древно светилище, бъди къс чиста, бяла коприна“. Кажи ми сега коя страна на Учението показва това?

Главният монах казал:

— Това показва еднаквостта.

— Значи все още не разбираш това, което ни учеше покойният — рекъл Дзиу-фън.