Дейвид Шилър - Дзен — джобен пътеводител

Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, отколкото да вървят по него.

Лесно означава правилно. Започни правилно и ще ти бъде леко. Продължи с лекота и ще си на прав път.

Правилният начин да се справяш с лекота е да забравиш правилния начин и да забравиш, че ще ти бъде леко.

„Защо Бодхидхарма дошъл от Запад?“ е обичайният въпрос в Дзен литературата. Отнася се до индийския будистки монах Бодхидхарма (ок. 470–532), който дошъл с лодка в Китай от Индия през VI век от н.е. и след време станал известен като Първия патриарх. Историята на Бодхидхарма започва със срещата му с император У, който го обсипал с разкази за многобройните си добродетелни деяния и запитал какви заслуги е спечелил с тях.

— Никакви — отвърнал Бодхидхарма.

— Тогава, какъв е първият принцип на Свещеното Учение? — попитал императорът.

— Огромна пустота и нищо свещено.

— Кой стои пред мен? — настоявал императорът.

— Не знам — отвърнал Бодхидхарма.

След това се отправил на север и като стигнал в манастира Шао-лин, девет години прекарал с лице към стената (според легендата, за да не заспива, той отрязал клепачите си и на местото, където паднали, поникнал чаен храст — затова на него се приписва заслугата за появата на чая в Китай). Преди да се върне в Индия (или преди да го отровят в Китай — тук писанията се различават), Бодхидхарма обявил своя ученик Хуей-къ за Втори патриарх и така започнало духовното родословие от учители и ученици.

Въпреки че учението му си остава индийско по своя характер, Бодхидхарма е почитан като баща на Дзен и автор на класическите строфи, които разкриват неговата същност:

Великият път не е труден за онези,

които нямат предпочитания.

Когато има любов и омраза, всичко е ясно и открито.

Направиш ли и най-малкото разграничение обаче —

небе и земя се различават безкрайно.

Сравненията са отвратителни.

Как да го уловя ? Не го улавяй. Онова, което остава, когато вече не се стремим да улавяме, е истинското Аз.

В дзен няма нищо, което може да се улови. Учениците не разбират това, когато полагат прекалено усърдие.

Да противопоставяш нещата, които харесваш, и нещата, които не харесваш, е болест на ума.

Пътят не е труден — стига да няма желание и нежелание.

Какво става с дупките на сиренето, когато то свърши?

Дзи Син-дзъ обучавал боен петел за своя господар. Минали десет дни и владетелят попитал дали петелът е готов.

— Не, господарю, още е суетен и изпълнен с ярост. — отговорил Дзи.

След още десет дни владетелят пак попитал за петела. Дзи казал:

— Не още, господарю. Застава нащрек всеки път, щом чуе кукуригането на друг петел.

Когато владетелят отново се поинтересувал, отговорът бил:

— Не съвсем, господарю, в него още тлее стръв за борба.

Минали още десет дни и тогава Дзи казал на владетеля:

— Почти е готов. Чуе ли кукуригането на друг петел — не трепва. Все едно е от камък. Всичките му качества са споени в едно. Той вече няма равностоен противник — всеки петел ще побегне моментално, щом го види.

И всичко се влива в Едно,

Докато ние все танцуваме, танцуваме, танцуваме…

Научи ни да взимаме присърце

И да не вземаме присърце.

Научи ни да стоим неподвижно.

Действай, като не действаш

работи без усилие.

Същността на Дзен-практиката е дзадзен , или „седене“ във „вглъбение“. Въпреки че се корени в древните медитативни практики, дзадзен се отличава от тях — тук липсва обект на съзерцанието или абстрактна концепция, върху която да се съсредоточава практикуващия. Целта на дзадзен е, първо, да се успокои съзнанието — има се предвид всекидневното „маймунско“ съзнание — а по-късно, след дългогодишна практика, да се постигне състояние на чиста, освободена от мисли пробуденост, така че съзнанието да реализира своята собствена Буда-природа. И за разлика от останалите форми на медитация, дзадзен не е просто средство за постигане на някаква крайна цел. „Състоянието дзадзен , само по себе си е просветление“ — е казал Доген. Една минута дзадзен — една минута в състояние на Буда.