Дейвид Шилър - Дзен — джобен пътеводител

Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея.

След играта Пат Фишер, защитникът от отбора на „Червенокожите“, каза на репортерите, че като се втурнал към топката, тя сякаш сама прескочила ръцете му. Когато същата седмица внимателно изглеждахме видеозаписа от играта, наистина изглеждаше , като че ли топката някак си прескача неговите ръце и отива право в ръцете на Джийн. Някои момчета казаха, че било от вятъра… Но чувството и решимостта , които бяхме вложили в паса, бяха толкова силни, че нямаше как топката да не стигне до целта — каквото и да стане, какъвто и вятър да духа, дори от небето да падат камъни или защитници, или адски порой.

Опитваме се да избягаме от въпроса (за съществуването) като трупаме имущество, престиж, власт, токи, забавления и накрая, като се опитваме да забравим, че ние — че аз — съществуваме. Независимо колко често човек мисли за Бога, ходи на църква, доколко вярва в религиозните идеи, ако като цяло остава глух за въпроса за смисъла на съществуването, ако няма отговор на този въпрос, той чисти и просто регистрира изтичането на времето и живее и умира, като милионите предмети, които произвежда. Такъв човек мисли за Бога, вместо да преживява Бога.

Аз съм този, който съм.

Ако ме попитате какво е Дзен, ще кажа, че то е като да овладееш изкуството да крадеш. Синът на един крадец видял, че баща му остарява и си помислил: „Ако той вече не може да упражнява занаята си, кой ще вади хляба на семейството? Трябва аз да изуча занаята“. Една нощ бащата завел сина си до голяма къща, помогнал му да проникне през оградата и да влезе вътре и като отворил една голяма ракла, казал му да влезе вътре и да измъкне дрехите. Щом синът се озовал вътре, бащата затворил капака и г заключил. Сетна излязъл на двора, зачукал силно по вратата и събудил цялото семейство, а той тихи се измъкнал. Хората станали и запалили свещи, но установили, че крадците вече са си отишли. През цялото време синът стоял в раклата и си мислел колко жесток е баща му. И тогава му дошла наум една хитрост. Започнал да драска така, сякаш плъх гризе нещо. Щом отключили капака, затворникът изскочил и избягал. Край пътя видял един кладенец, грабнал камък и го хвърлил във водата. Преследвачите се струпали около кладенеца, за да видят как крадецът се дави. А в това време синът на крадеца вече бил в безопасност в дома на баща си, когото обвинил, задето го оставил в такова положение, че едва се отървал. Когато синът разказал приключенията си, бащата рекъл: „Ето, ти вече владееш изкуството!“

Какъв е звукът от пляскането с една ръка?

И мълчанието, и словото с грях.

Главната задача на човека в живота е да се роди.

Бай-джан искал да избере между монасите някой, който да основе нов манастир. Казал им, че ще се спре на този от тях, който успее да отговори на един въпрос. Сложил кана на земята и рекъл:

— Кой ще каже какво е това, без да назовава името му?

Главният монах казал:

— Никой не би г нарекъл дървен сандал.

Монахът Гуей-шан, който бил готвач в манастира, ритнал каната и излязъл.

Бай-джан се засмял и казал:

— Главният монах губи.

И Гуей-шан станал Учителя в новия манастир.

Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали д завоя, видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. Другият монах мълчал по целия път до храма, където отседнали вечерта. Тогава вече не се сдържал:

— Ние, монасите, не се доближаваме до жени — казал той — Опасно е. Ти защо го направи?

— Аз оставих момичето на пътя — казал първият монах — ти още ли го носиш?

Привързаността е велик творец на илюзии.

Реалността може да бъде постигната само от човек,

който не изпитва привързаност.

Когато обикновения човек добие познание, той става мъдрец.

Когато мъдрецът придобие разбиране — става обикновен човек.

Иккю бил поканен на банкет у богати покровители. Той пристигнал облечен като просяк. Домакинът не го разпознал и го прогонил. Иккю се прибрал в къщи, облякъл церемониалната си роба от пурпурен брокат и се върнал. Този път го въвели в банкетната зала с голямо уважение. Там той оставил робата на дивана с думите: „Предполагам, че всъщност сте поканили тази роба, понеже преди малко мен ме изгонихте“. И си отишъл.