Брус Стърлинг - Нашият невронен Чернобил

На това място читателят следва да си припомни социалните отношения, пораждащи грозящата душевното равновесие изолация на научния работник от онези години. Доктор Хотън е доста безжалостен в психоанализа на умственото състояние на своите предшественици. Предлаганата по онова време от различни науки уж „обективна картина на света“ днес е по-правилно да се разглежда като разновидност на умствено „промиване на мозъците“, умишлено лишаващо своите жертви от пълния спектър човешки емоции и реакции. В подобни условия безразсъдната постъпка на Беренбаум става почти достойна за съжаление — тя е била трескава свръхкомпенсация за годините на емоционален глад. Без да се посъветва с началството си, което е можело да прояви повече благоразумие, Беренбаум започнал да предлага своите образци на всеки желаещ да ги изпробва.

В Релей се разразила внезапна кратка епидемия от ексцентрични гении, чийто край поставили чак добре известните днес симптоми на „дендритен крах“, изхвърлящи експериментатора в изолирано с халюцинации от света поетично безумие. Самият Беренбаум се самоубива много преди да станат известни пълните ефекти. А пълните ефекти, естествено, се простират далеч извън пределите на тази прискърбна човешка трагедия.

Четвъртата глава постепенно, заедно с бавното натрупване на доказателства, се превръща в увлекателна детективска история.

Дори в наше време терминът „релейско коли“ има за любителите на кучета особен смисъл, но много от тях вече са забравили за истинския му произход. Тези симпатични, общителни и тревожно разумни съобразителни същества с посредничеството на енергични собственици на развъдници и на купувачите скоро се разпространяват по цялата страна. След като веднъж се прехвърля от стопанина-човек на кучето, транскриптазната производна на Беренбаум, също като изходния вирус на СПИН, минава през родилните пътища на кучетата. Тя се предава също при съвкупления и чрез слюнката при ухапване или облизване.

Но на нито едно дендритно обогатено „релейско коли“ и през ум не му минава да ухапе човек. Тъкмо наопаки, тези послушни и възпитани домашни любимци, както е известно със сигурност, дори изправят съборените кофи за смет и събират обратно в тях разсипалия се боклук. Сред хората случаите на инфектиране с невронен чернобил остават редки, затова пък в кучешката популация на Северна Америка инфекцията се разпространява със скоростта на горски пожар — и д-р Хотън илюстрира това със серия от логично съставени карти и диаграми.

Глава пета ни представя преимуществата на ретроспективния поглед. Към днешно време ние вече сме свикнали с представата за много различни видове „разумност“. Съществуват например различни типове компютърен Изкуствен Разум, нямащ реално родство с човешкото „мислене“. Те не са били изненада, затова пък всевъзможните форми на разумност у животните и до днес могат да ни учудват със своето разнообразие.

Разликата между Canis familiaris и неговия див братовчед койота досега си остава необяснима. Д-р Хотън ни предлага твърде разумно обяснение, обосновавайки тълкуванията си с карта на нервната система на койота, съставена от неговия колега доктор Рейна Санчес от Националната лаборатория в Лос Аламос. Напълно вероятно е, че причината се крие в строежа на ретикулярната формация. Сега, във всеки случай, е ясно, че сред дивите популации койоти по цялата територия на страната съществува поразително съвършена форма на социална организация, използваща развита система на кодиран лай, „парична система от миризми“ и специализация на ролите при лов и при пазене на храната. Много собственици на ранчо днес са склонни да прибягват към „система за защита“, при която се „откупуват“ от глутниците койоти с цели изпечени говежди трупове и с чували кучешки лакомства. От Монтана, Айдахо и Съскачуан упорито постъпват съобщения за койоти, които в разгара на зимните студове се обличат с изхвърлени на боклука дрехи.

Не е изключена възможността обикновените домашни котки да са се оказали заразени преди кучетата, но ефектите от повишаване на разумността при котките са трудно уловими и слабо забележими. Котките, печално известни с нежеланието си да служат като обект на лабораторни изследвания, в инфектирано състояние още повече се озлобяват при преминаването на лабиринти, отгатването на кутии с лакомства и други подобни експерименти, като с несъкрушимо котешко търпение предпочитат да изчакат, докато на изследователя не му омръзне да провежда експеримента.