Омир - Илиада

ДИОНИС — син на Зевс и Семела, бог на виното и веселието.

ДОДОНА — град в Епир, Северна Гърция, с твърде старо светилище. Според преданието Девкалион построил там храм на Зевс, а след това долетял гълъб от египетския град Тива и с човешки глас съобщил да се създаде оракул (прорицалище). Жреците в този храм пророкували по шума на свещения дъб или по звука на медните съдове при духане на вятър.

ДОЛОН — троянец, син на Евмед, изпратен да разузнава. но заловен и убит от Диомед и Одисей.

ДОЛОПИ — силен народ, който живеел в Тесалия.

ДРИАДА — нимфа, която живее по дърветата.

ДРИАНТ — 1. лапит, когото Нестор видял в своята младост (I, 263); 2, тракийски цар, баща на Ликург (VI, 130).

ДУЛИХИЙ — остров в Ионийско море, населен с епейци, владение на Одисей.

ЕАК — син на Зевс и Егина, справедлив цар на остров Егина, съпруг на Ендеида, баща на Пелей и Теламон, дядо на Ахил. От втората си жена Псаматея имал син Фокос. След смъртта си бил причислен към боговете и поставен да съди мъртвите в подземното царство.

ЕАКИД — 1. син на Еак = Пелей; 2. внук или потомък на Еак = Ахил или Неоптолем (XI, 804; XVIII, 433).

ЕВБЕЯ — голям остров в Егейско море.

ЕВРИМЕДОНТ — 1. син на Птоломей, колар на Агамемнон (IV, 228); 2. слуга на Нестор (VIII, 114; XI, 620).

ЕВРИНОМА — дъщеря на Океан и Тетис (Тития), живеела в морските бездни, където приела Хефест, когато бил изгонен от Олимп. Според Хезиод тя е майка на харитите.

ЕВРИПИЛ — 1. син на Евемон и Опа, тесалийски вожд от Орменион (II, 735; V, 76; VI, 36; VII, 167; VIII, 265; XI, 576 и др.; XII, 2; XV, 392); 2. син на Посейдон и Астипалея, баща на Халкиопа, владетел на остров Кос (II, 677).

ЕВРИСТЕЙ — син на Стенел и Никипа. внук на Персей, владетел на Микена. Хера направила да се роди няколко дни преди Херакъл и по този начин станал господар с неограничена власт над Херакъл. Той възлагал трудните подвизи на Херакъл.

ЕВЪР — един от четирите ветрове, известни на Омир; духа от югоизток.

ЕГА — 1. малък остров между егейските острови Тинос и Хиос (XIII, 20); 2. селища в Ахея и на остров Евбея, където бил почитан много Посейдон (VIII, 203).

ЕГЕЙ — баща на Тезей.

ЕГЕОН — морски великан със сто ръце и петдесет глави, син на Уран и Гея, помогнал на Зевс, когато титаните се надигнали срещу боговете и Зевса.

ЕГИНА — остров в Сароническия залив.

ЕДИП — син на Лай и йокаста, баща на Етеокъл, Полиник, Антигона и Исмена, тивански цар.

ЕЕРИБОЯ — дъщеря на Евримах, внучка на Хермес, съпруга на Алоей, мащеха на От и Ефиалт. От злоба към заварените си деца тя открила на Хермес мястото, където пазели заточения Арес.

ЕЕТИОН — 1. владетел на малоазийския град Тива, баща на Андромаха, убит от Ахил (VI, 395 и др.); 2. жител на остров Имброс, който откупил Ликаон от Ахил (XXI, 41);

3. троянец, син на Подес (XVII, 575).

ЕЗЕП — 1. река в Мизия при планината Ида (II, 825);

2. син на троянеца Буколион и Абарбарея (VI, 21).

ЕЛАДА — малка област в Северна Гърция, подвластна на Ахил.

ЕЛЕВЗИН — баща на Триптолем, основател на град Елевзин.

ЕЛЕЙЦИ — жители на областта Елида.

ЕЛЕНА — дъщеря на Зевс и Леда, сестра на Клитемнестра, Кастор и Полидевк, съпруга на Менелай, майка на Хермиона, грабната от Парис и станала негова жена, а след смъртта му жена на брат му Деифоб, прочута с голяма красота.

ЕЛИДА — област в Западен Пелопонес, разположена между Ахея, Аркадия, Месения и морето. Южната част била населена с ахейци и принадлежала към владенията на Нестор.

ЕНЕЙ — син на Анхиз и Афродита, дардански цар, роднина на Приам, брат на Хиподамия, потомък на Трос.

ЕНЕТИЯ — област в Мала Азия, недалече от Фригия, населена от пафлагонското племе енети, които се смятат за прадеди на венетите в Италия.

ЕНИАЛИЙ — отначало само прякор на Арес, а след това и самостоятелен бог на ужасните битки, син на Арес и Енио, а според други легенди син на Кронос и Рея.

ЕНИО — богиня на войната, спътница на Арес.

ЕОЛ — 1. син на Хелен и нимфата Орсеида, цар на Магнезия, баща на Сизиф и Атамант, родоначалник на еолийците (VI, 154); 2. син на Посейдон и Арна, цар на остров Еолия, приятел на боговете, а по-късно бог на ветровете.

ЕОЛИЯ — легендарен остров, седалище на бога на ветровете Еол.

ЕПЕЙЦИ — първоначални жители на Елида.

ЕПИСТРОФ — 1. фокеец, син на Ифит, брат на Схедий (II, 517); 2. вожд на ализоните, съюзници на троянците (II, 856); 3. син на Евен, убит от Ахил (II, 692).

ЕРЕБ — тъмно място, което се намирало според Омир между земята и подземното царство на Хадес. През Ереб минавали душите на умрелите, за да стигнат в подземното царство.