Омир - Илиада

АБАНТИ, най-древните жители на остров Евбея.

АБАРБАРЕЯ — изворна нимфа, майка на троянците Езеп и Педас, съпруга на Буколион.

АБИД, АБИДОС — град в Троада на Хелеспонт, разположен срещу гр. Сест.

АБИЙЦИ — племе, което било съседно на траките и мизите.

АВГИЙ — син на Форбан, баща на Агастен, Филей и Агамеда, тъст на Мулий, митичен цар на Елида.

АВЛИДА — пристанищен град в Беотия, в който се събирали елинските войски, преди да отплуват против Троя.

АВТОЛИК — баща на Антиклея, майката на Одисей.

АВТОМЕДОНТ — син на Диор, колар на Ахил.

АВТОНОЙ — 1. троянец, убит от Патрокъл (XVI, 694);

2. ахеец, убит от Хектор (XI, 201).

АГАМЕМНОН — син на Атрей и Аеропа, брат на Менелай и Анаксибия, цар на Микена, баща на Орест, Хризотемида, Лаодика и Ифианаса. Върховен вожд на елинските войски.

АГАПЕНОР — син на Анкей, внук на Ликург, цар и вожд на аркадците.

АГЕЛАЙ — 1. ахеец, убит от Хектор (XI, 302); 2. троянец, син на Фрадмон, убит от Диомед (VIII, 257).

АГЕНОР — троянец, син на Антенор и Теана, баща на Ехекъл.

АГРИЙ — син на Портей, брат на Мелас и Ойней, чичо на Тидей. Аполодор съобщава, че Агрий бил баща на Терсит

(I, 8, 6).

АДРАСТ — 1. цар на Аргос и Сикион, взел участие в похода на Седемте против Тива (II, 572), единствен от седемте водачи се върнал жив; 2. син на Меропс от Перкота, брат на Амфион: двамата били убити от Диомед (II, 830; XI, 333); 3. троянец, който бил победен от Менелай, спасил живота си чрез обещание за богат откуп, но бил убит от Агамемнон (VI, 65); 4. троянец, убит от Патрокъл

(XVI, 694).

АЗИЙ — 1. фригиец, брат на Хекуба (XVI, 717): 2. син на Хиртак, съюзник на троянците (XII, 95).

АКАМАНТ — 1. троянец, един от седемте сина на Антенор, убит от Мерион (II, 823; XI, 60; XII, 100; XIV, 476; XVI, 342); 2. син на тракиеца Евсор, убит от Аякс Теламонов (II, 844; V, 462; VI, 8); 3. син на Азий/2/ (XII, 138).

АКСИЙ — река в Пеония, сега Вардар.

АКТОР — 1. баща на Ктеат и Еврит, наричани Акториди или Молиони (II, 621; XII, 185); 2. син на Азей, баща на Астиоха, дядо на Аскалаф и Ялмен от Орхомен (II, 513);

3. баща на Менойтий, дядо на Патрокъл (XI, 785; XVI, 14);

4. баща на Ехекъл (XVI, 189).

АЛАСТОР — 1. баща на Трос (XX, 463); 2. ликиец, другар на Сарпедон, убит от Одисей (V, 677); 3. вожд на пилосци (IV, 295; VIII, 333).

АЛЕЙСКА РАВНИНА — поле в Ликия, където Белерофонт се скитал, след като бил наказан от Зевс.

АЛЕКСАНДЪР — второто име на Парис, след като проявил голяма храброст.

АЛИЗОНИ — племе в областта Витиния, Мала Азия.

АЛКАТОЙ — син на Есиет, съпруг на Хиподамия, сестрата на Еней.

АЛКЕСТА — съпруга на Адмет, майка на Евмел, дъщеря на Пелий (Пелиас) и Анаксибия.

АЛКИМ — 1. мирмидонец, колар и придружител на Ахил (XII, 392); 2. баща на Ментор.

АЛКИМЕДОНТ — син на Лаерк, колар на Ахил след смъртта на Патрокъл.

АЛКИОНА — второто име на Клеопатра, съпругата на Мелеагър дъщеря на Идас и Марпеса.

АЛКМЕНА — съпруга на Амфитрион, майка на Херакъл (от Зевс) и на Ификъл.

АЛОЕЙ — съпруг на Ифимедея, баща на гигантите От и Ефиалт.

АМАЗОНКИ — митично племе само от жени в Източна Мала Азия.

АМАРИНК — 1. син на Анектор, пристигнал от Тесалия в Елида в помощ на Авгий срещу Херакъл. В „Илиада“ се споменават устроените игри на неговото погребение (XXIII, 630); 2. баща на Диор (II, 622; IV, 517).

АМФИДАМАНТ — 1. бащата на момченцето, което неволно убил Патрокъл (XXIII, 87); 2. жител на Китера (X, 286).

АМФИЙ — 1. съюзник на троянците, син на Селаг, убит от Аякс Теламонов (V, 612); 2. троянец, син на Меропс, брат на Адраст, убит от Диомед (II, 830; XI, 333).

АМФИМАХ — 1. син на Ктеат, внук на Актор, един от водачите на епейците, убит от Хектор (II, 612; XIII, 185); 2. син на Номион, вожд на карийците, брат на Наст, убит от Ахил (II, 871).

АМФИТРИОН — син на Анкей, внук на Персей, съпруг на Алкмена, баща на Ификъл и възпитател на Херакъл.

АНДРОМАХА — дъщеря на Еетион, цар на Тива в Киликия, съпруга на Хектор, майка на Астианакс (Скамандър), пленница на Ахиловия син Неоптолем след убийството на Хектор и разрушаването на Троя.

АНКЕЙ — 1. баща на аркадския водач Агапенор (II, 609);

2. етолиец от Плеврон, победен от Нестор по време на игрите, уредени на погребението на Амаринк (XXIII, 635).

АНТЕНОР — син на Есиет и Клеоместра, съпруг на Теана, баща на 11 сина: Агапенор, Акамант, Архелох, Демолеон, Хеликаон, Ифидамант, Коон, Лаодок, Педей и Полиб, от които седем паднали в сраженията. Те се наричат Антенориди. Баща им съветвал троянците да върнат Елена и съкровищата, които Парис докарал заедно с нея. Според късно предание заминал за Италия след разрушаването на Троя.

АНТЕЯ — 1. съпруга на Прет (VI, 160); 2. град в Месения, (IX, 151).