Омир - Илиада

Напразно елините нападали Троя. Градът оставал непревземаем. От пленения прорицател Хелен, син на Приам, елините узнали, че няма да превземат града, ако не дойдат във войската Филоктет и синът на Ахил, младият Неоптолем. Одисей лесно склонил Неоптолем да вземе участие в боя. Но с Филоктет било мъчно. Той лежал болен от раната си на остров Лемнос. Омраза обхванала душата му, когато разбрал, че е изоставен сам на тоя остров. Най-много намразил обаче Агамемнон и Одисей.

Одисей решил с хитрост да го хване и отведе при стените на Троя. Той накарал Неоптолем да отиде при Филоктет, да се представи за обиден от елините и да му предложи да го върне в родината. Зарадвал се Филоктет на Ахиловия син Неоптолем и се натъжил, като узнал за смъртта на Ахил, Патрокъл, Антилох и Аякс Теламонов. С готовност се приготвил да отплува в Елада с младия Неоптолем. Дори му предал лъка и стрелите. Измамата не успяла, но Херакъл се явил на своя приятел и му казал да отиде под стените на Троя, където ще бъде излекуван от раната и ще помогне на своите другари да превземат града на Приам. Доброволно Филоктет се качил на Одисеевия кораб и всички отплували за Троя. Много подвизи извършил Неоптолем. Филоктет пък ранил със смъртоносна стрела Парис, който избягал в гората на Ида и там умрял от раната си. Неговите другари пастири го намерили и му устроили погребение.

Падането на Троя се осъществило по хитър и недостоен начин. Одисей предложил да направят голям дървен кон, в който се скрили гръцки герои. Войските симулирали бягство и заминаване за родината. Уж изменник елин, на име Синон, съобщил на троянците, че дървеният кон е оставен от елините за Атина Палада, която им е разгневена заради отвличането на нейната дървена статуя (паладий) от Троя. Когато дървеният кон влезе в града, Троя ще бъде запазена завинаги от враговете. Повярвали троянците и вкарали дървения кон в града. През нощта Синон отворил вратите на коня, излезли скритите герои, дали знак на оттеглилите се елински войски и те нахълтали в града. Така паднала Троя.

Н. А. Кун. Что рассказывали древние греки о своих богах и героях, Москва, 1940 г., стр. 256-361; С. И. Радциг. Античная мифология. Москва-Ленинград, 1939 г., стр. 86-100; Тренчени-Вальдапфель Имре. Мифология, перевод с венгерского, Москва, 1959 г., стр. 236-344; Т. Т. Зелинский. Античный мир, том I. Сказочная древность, Петроград, 1923 г. Тази литература се намира из нашите библиотеки, а книгата на Кун е преведена на български под заглавие „Старогръцки легенди и митове“, София, 1969 г. — трето издание). Използвани са също и гръцките оригинали. Легендите за дървения кон и измамата на Синон са предадени художествено от Вергилий в „Енеида“, II песен.

Легендите, които са групирани под общото заглавие „Троянски цикъл“, са дали сюжет и на следните шест поеми.

1. „Киприя“ — поема от 11 песни, в която били описани: съдът на Парис, грабването на Елена, подготовката на ахейците за похода, принасяне на Ифигения в жертва и военните действия до скарването на Агамемнон и Ахил. Не е достигнала до нас, но съдържанието й се знае по сведенията, които се намират у Прокъл. Херодот смята, че не е написана от Омир (II, 117).

2. „Етиопида“ — състояла се от пет песни и съдържала събитията, станали през десетата година след погребението на Хектор до убийството на Ахил. Прокъл смята за неин автор Арктин, наречен по-късно ученик на Омир.

3. „Малка Илиада“ — съдържала четири песни. Тя описвала спора за Ахиловото оръжие и построяването на дървения кон. Поемата се приписва на различни автори, а Павзаний смята, че тя е без автор.

4. „Разграбване на Троя“ била в две песни; приписвали я на Арктин.

5. „Връщане в родината“ била поема от пет песни. Описвала делата на Диомед, Нестор, Неоптолем, Агамемнон и Менелай, извършени след превземането на Троя. Приписват я на Егий.

6. „Телегония“ — поема в две песни, в които се описвали делата на Одисей, след като избил женихите на Пенелопа (Дж. Томсон, „Исследования по истории древногреческого общества, исторический эгейски мир, перевод с английского“, Москва, 1958 г., стр. 557–560.

Запазени са само „Илиада“ и „Одисея“, които от дълбока древност са смятани за произведения на Омир. Със сюжет от Троянския цикъл са написани и редица трагедии: трилогията „Орестия“ от Есхил, „Филоктет“ от Софокъл, „Ифигения в Авлида“ от Еврипид и други.