Омир - Илиада

МЕНОЙТИЙ — син на Актор, баща на Патрокъл, живеещ в Опунт.

МЕОНЦИ — жителите на областта Меония в Лидия, разположена до планината Тмол.

МЕСЕИДА — извор в Лакония.

МЕТОНА — град на полуостров Магнезия, владение на Филоктет.

МИЗИ, МИЗИЙЦИ — 1. племе в областта Мизия в Мала Азия, по произход от Тракия (II, 858; X, 430); 2. племе в областта между Дунав и Стара планина (XIII, 5).

МИКАЛЕ — нос в Мала Азия, на който има възвишение със същото име.

МИКЕНА — цветущ град в Арголида, столица на Агамемнон.

МИЛЕТ — цветущ град в Мала Азия с четири пристанища, заселен от жители на град Милет на остров Крит.

МИНЕС, МИНЕТ — син на Евен, брат на Епистроф, убит от Ахил, съпруг на Бризеида.

МИНОС — син на Зевс и Европа, брат на Радамант, съпруг на Пазифая, баща на Девкалион и Ариадна, законодател и митически цар на остров Крит, а след смъртта си съдия в подземното царство.

МИРИНА — дъщеря на Тевкър, жена на Дардан. Нейната надгробна могила се намирала пред Скейските порти и по-късно била наречена Батиея, което значи Хълм на трънените храсти.

МИРМИДОНЦИ — част от ахейците, които се преселили от остров Егина в Тесалия, подвластни на Ахил, обитаващи Фтия и Елада.

НАЯДА — нимфа на изворите, реките и текущите води.

НЕЛЕЙ — син на Посейдон и Тиро, мъж на Хлорида, брат на Пелиас, баща на 12 сина, от които най-известни са Нестор и Хромий (XI, 683). Според легендата Нелей бил изгонен от брат си Пелиас от Йолк (в Тесалия) и се преселил в Месения, където основал Пилос. Херакъл избил синовете му, като останал жив само Нестор.

НЕЛИД — = син на Нелей, тоест Нестор.

НЕОПТОЛЕМ — син на Ахил и Дейдамия, възпитан на остров Скирос в двореца на цар Ликомед.

НЕРЕЙ — син на Понт и Гея, съпруг на Дорида, баща на нереидите.

НЕРЕИДА — дъщеря на Нерей и Дорида. Според Омир нереидите били петдесет, но споменава имената само на 34, от които най-известна е Тетида, майката на Ахил.

НЕСТОР — син на Нелей и Хлорида, най-мъдрият от елинските царе, взели участие в Троянската война.

НЕСТОРИД — = син на Нестор, тоест Антилох или Тразимед.

НИОБА — дъщеря на Тантал и Дия, съпруга на тиванския цар Амфион, майка на 12 деца: шест дъщери и шест сина, които Аполон и Артемида убили, защото Ниоба обидила майка им Лета, като я нарекла бездетна.

НИРЕЙ — син на Харопс и Аглая, най-красивият от всички ахейци през Троянската война, но след Ахил.

НОТ — бог на южния вятър (по-точно на югозападния вятър), който докарвал влага и дъжд.

ОДИСЕЙ — син на Лаерт и Антиклея, брат на Ктимена, съпруг на Пенелопа, баща на Телемах, цар на кефаленците, владетел на Итака, Сама, Закинт и съседните им брегове от сушата.

ОЙЛЕЙ — 1. съпруг на Ериопида, баща на Аякс Ойлеев и на Медон, цар на локрийците (II, 727; XII, 694; XV, 333);

2. троянец, колар на Приам, убит от Агамемнон (XI, 93).

ОЙНЕЙ — син на Портей, брат на Атрий и Мелас, съпруг на Алтея, баща на Тидей, Мелеагър и Деянира, дядо на Диомед, цар на Калидон.

ОЛИМП — най-високата планина в Северна Гърция между Тесалия и Македония. Според митовете от времето на Омир боговете живеят на Олимп, покрит с облаци и дълбок сняг.

ОРЕСТ — 1. син на Агамемнон и Клитемнестра, възпитан от дядо си Строфий във Фокида (IX, 142); 2. ахеец, убит от Хектор (V, 705); 3. троянец, убит от Леонтей (XII, 139).

ОРИОН — 1. беотийски гигант-ловец, красив и сръчен, обикнат от богинята на зората, убит от Артемида;

2. съзвездие.

ОТ — 1. гигант, син на Алоей (или Посейдон) и Ифимедея, брат на Ефиалт (V, 385); 2. епейски вожд от Килена, убит от Полидамант (XV, 518).

ОТРИНТИД — = Ифитион.

ПАЛАДА — = Атина.

ПАМОН — син на Приам и Хекуба.

ПАНДАР — ликиец, син на Ликаон, опитен в стреляне с лък, убит от Диомед.

ПАНОПЕЙ — 1. баща на Епей (XXIII, 665); 2. град във Фокида (II, 520).

ПАНТОЙ — баща на Евфорб, Полидамант и Хиперенор, жрец на Аполон в Делфи, но Антенор го довел в Троя и Приам го направил жрец на Аполон в Троя.

ПАРИС — син на Приам и Хекуба, похитител на Елена, наричан и Александър.

ПАТРОКЪЛ — син на Менойтий и Стенела, локридски герой, неразлъчен другар на Ахил, убит от Хектор.

ПАФЛАГОНЦИ — жителите на Пафлагония, област в Мала Азия, между реката Халис и Фригия.

ПЕАН — лекар на боговете.

ПЕДАС — 1. син на Буколион и Абарбарея, брат на Езеп, убит от Евриал (VI, 21); 2. име на третия кон на Ахил, отгледан в малоазийска Тива до планината Плак (XVI, 152, 467); 3. град на лелегите, столица на цар Алт, разрушен от Ахил (VI, 35).

ПЕЙРОЙ — син на Имбрас, баща на Ригъм, живял в Енос, водач на тракийци, убит от Тоант.