Чад Оливър - Ветровете на времето

Предположи, че жителите на Центавър Четири може да са гледали такива програми точно преди техният свят да полети във въздуха.

В това, което Арвън и Нлесин правеха, нямаше нищо загадъчно. Те отиваха в различни библиотеки и проучваха нещата. Купуваха списания, най-вече с технически новости. По един или друг начин си уреждаха срещи с различни инженери и разговаряха с тях предпазливо. Водеха си записки.

Нлесин откри заемна библиотека в една дрогерия. Той вземаше романи и ги прелистваше набързо. Не беше убеден в истинността на безкрайната поредица истории за садисти, супермени и мошеническа изпълнителна власт.

— Вашият свят наистина ли е такъв? — попита той.

Уес сви рамене.

— Част от него. Не целият, надявам се.

Не преживяха нищо изключително. Ядяха три пъти на ден, спяха достатъчно и работеха постоянно. Натрупаха купища бележки.

Но постепенно неизбежното стана безспорен факт.

Арвън получи тъмни кръгове под очите си.

Нлесин ставаше все по-саркастичен.

На втори декември Арвън запрати една книга към стената и каза:

— Предавам се.

— Не му се нрави тая работа на Нлесин.

Уес седеше на леглото с втренчен в ръцете си поглед.

— Опитах се да ви го кажа.

Арвън закрачи възбудено по пода.

— Не съществуват никакви магически изходи. Този свят няма космически кораби с екипаж и няма да има още стотина години. Може да минат и два века, преди тук да се осъществят междузвездни полети. Претърпяхме провал.

Нлесин се обърна към Уес.

— Мисля, че си на наша страна, Уес. Не мисля, че ще ни дадеш под съд за похищение или каквото там решиш да го наречеш. Обещах ти, че ще те пуснем, ако не открием нищо. Не открихме нищо и с най-големи усилия. Единственото, което рискуваме сега, е нашият живот.

Той направи кисела гримаса.

— По дяволите, човече, защо не отидеш да видиш семейството си?

Уес трепна, но се овладя.

— А вие?

Нлесин сви рамене.

— Ние сме изиграни, приятелю. Както и да е, остави това, няма да се върнем на Лортас… Не вярвам някой да пожелае да ни изслуша, но предполагам, че Уийк ще се опита да разкаже на хората за нашия свят и какво ни е довело дотук. Те ще се смеят; ще бъде страшен материал за комиците. Но ако ни се даде достатъчно гласност, може би някой ще си спомни… някой ден, когато открият какво ги очаква горе, в Космоса…

Той замълча.

— Колкото до мен, предполагам, че ще си намеря някое хубаво момиче и ще се опитам да напиша роман за бъдещето. Ще бъде отвратителен, естествено — човек трябва да има корени, а моите не са тук. Глупаво е да се тревожа за това сега, нали?

Внезапно на Уес му стана безразлично. Джоу изпълни мисълта му, Джоу, домът и познатите му до болка неща. Той копнееше за тях и искаше да забрави всичко за пространството, съдбата и останалото.

Дори не беше сигурен дали се е сбогувал.

Той просто излезе, влезе в колата и се отправи обратно по булевард „Сънсет“.

Оказа се толкова просто.

Уес не мислеше, а само караше.

И целият град около него се превърна в песен: Джоу, Джоу, Джоу…

„Бевърли Глен“ е странно противоречива улица и все пак е типична за Лос Анжелос. От „Пико“ до „Уилшир“ тя представляваше изцяло еднообразна гледка от идентични жилищни блокове. От „Уилшир“ до „Сънсет“ тя ни подготвя за Бел Еър Роуд, като разкрива просторни ливади, тераси от цветя на съвършени японски градинари и богати мрачни домове. При пресичането й със „Сънсет“ характерът й се променя рязко.

Идвайки откъм океана, Уес зави наляво по „Бевърли Глен“ и се включи в безкрайния поток от коли, който се виеше нагоре по хълма към Вали.

От момента, когато зави, той си беше вече у дома. Усмихнато приветствува улицата, която бе избрал за арена на своя живот. На Джоу тя никога не бе се харесвала и той разбираше защо — тя беше невероятна улица.

Но точно тя беше по неговия вкус.

В тази част на „Бевърли Глен“ нямаше много пари, но имаше доста въображение. Нещо повече, имаше разнообразие, липсващият елемент в Лос Анжелос, където Уес бе наблюдавал как всеки се опитва толкова упорито да бъде различен, че накрая въпросът се ликвидира с абсолютна прилика.

Имаше необикновени балкони, стърчащи над тясната улица, имаше гаражи, подредени като ателиета на киностудио, имаше и една малка дървена къщичка с каменна кула. Имаше модерни домове, целите от стъкло и секвоя, където хората, изглежда, живееха сред разкош, от време на време дръпваха завесите или пък ги оставяха спуснати; имаше и долнопробни нощни приюти, които се даваха под наем на студенти за седемдесет и пет долара месечно.