Джеймс Олдридж - Да яздиш диво пони

Здесь есть возможность читать онлайн «Джеймс Олдридж - Да яздиш диво пони» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Да яздиш диво пони: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Да яздиш диво пони»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Прогресивният английски писател Джеймс Олдридж започва творческата си дейност като журналист. Той е бил военен кореспондент през Втората световна война, когато е посетил много страни, за да отразява събитията в тях. Роден е през 1918 година в малкото австралийско градче Уайт Хилс, подобно на описаното в повестта му „Да яздиш диво пони“ градче Сейнт Хелън. Ето защо книгата му е с автобиографичен характер и до голяма степен разказва за собственото му детинство. Както и в другите му книги за деца и юноши — „Моят брат Том“, „Чудесният монголец“, „Неуязвимият Джули“ и други, — и тук се преплитат истинското с въображаемото, тъжното и веселото и читателят е свидетел на сложния процес на формиране на характера на младия човек в най-хубавия период от живота — детството. Героят на повестта Скот Пири е независимо и гордо момче, със силно чувство за собствено достойнство. Скоти се озовава в центъра на остър конфликт, в който участват почти всички жители на градчето. И така покрай случката със Скоти и понито му авторът ни запознава и с живота на хората от Австралия в началото на тридесетте години, с техните социални противоречия и конфликти.
Джеймс Олдридж е автор и на много книги за възрастни, повечето от които са преведени на български.
Красимира Абаджиева

Да яздиш диво пони — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Да яздиш диво пони», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

В града залагаха пари — по-скоро заради интересното спортсменско предложение, отколкото заради самия хазарт.

— Залагам два шилинга за момчето — чуваше се в бръснарницата, в хотела, на улицата, в пощата или на поляната за игра на кегли. Пит, чиракът на месаря, приемаше облози три към четири) в загуба на Скоти. С малко моливче записваше в тетрадката за поръчки облозите на клиентките: мисис Джонсън — два шилинга, мисис Рийд — един шилинг, мисис Ендрюз (жената на пожарникаря, а не на обущаря) — четири и половина и така нататък. С интерес разглеждах синята му тетрадка. Парите събираше в овнешкия череп, който бе поставен над големия хладилник в магазина.

На следващата събота (събитието щеше да е в сряда) видях Джоузи Еър в града. Седеше в колата на баща си пред къщата на капитан Елвин Джоунз — съдружник на Страп, бивш летец-изтребител през войната, който все още прелиташе със самолета си над града.

— Кит — извика тя. — Кит Куейл, ела тук.

Приближих се. Бляскавите й очи и цялото изражение на лицето й сякаш ме укоряваха.

— Всички залагат на нас, така ли е, а?

— Ами естествено!

— Ти какво заложи?

Отказах да й отговоря.

— Защо всички в училището ти ме мразят? — попита тя.

Бях изненадан.

— Не те мразят, Джоузи. — Всъщност много от нас й се възхищаваха. — Няма такова нещо.

— Не, мразят ме — настояваше тя.

— А ти откъде знаеш?

— Дорис Даулинг защо ме мрази?

Дорис беше защитничката на Скоти сред момичетата. И то запалена защитничка.

— Дорис харесва Скоти и нищо повече.

— Но говорите за мен…

— Говорим за всички.

— А той какво казва?

— Кой? Скоти ли?

— Да. Той!

— Нищо. Изобщо не иска да разговаря за това.

— Аз също — ядосано заяви Джоузи. Това, което го беше накарало да бутне Сенди Уилямз, нервираше и нея. — Защо никой от вас не вярва, че това пони е моето?

— Не знам — казах аз и добавих: — А между другото, много деца в училище вярват, че това пони е твоето.

— Кои деца?

— Е, не знам точно…

— Повечето от момичетата — каза тъжно тя.

— А, не. И някои от момчетата.

— Градските момчета — презрително каза Джоузи.

— Да, повечето са градски момчета.

— А тези от фермите са на негова страна, нали?

— Да, повечето са на негова страна.

— В такъв случай ти защо си на негова страна? И ти си градско момче.

Не можех да й обясня десетките сложни причини, поради които бях на страната на Скоти, тъй като така щях да призная, че съчувствам и на двамата. Вече знаех, че ще ми е жал за този, който загуби.

— Ти имаш толкова много понита, Джоузи. Избери си друго. — Това не беше най-убедителното обяснение, но какво друго можех да кажа?

— Но това пони е моето пони — гневно каза тя. — Защо не ми вярват? Как може да сте сигурни, че то не е моето пони, след като не сте го виждали?! Ако бях в твоето училище…

Тя не довърши изречението си. Джоузи знаеше всичките ни спорове, но й беше невъзможно да участва в тях. Бедата беше там, че на нея й се искаше да бъде в центъра на крамолите — не в града, а в училище, където можеше да бъде равностоен противник в борбата. Но ето че беше съвсем извън борбата и това я дразнеше.

— Ако той получи понито, няма да стъпя повече в града, нито пък ще разговарям с някого — закани се тя. И също като Скоти почти се разплака. Тръгнах си, тъй като не обичах да гледам хората да плачат — никога, никъде и по каквато и да е причина. Най-малко пък ми се искаше да видя Джоузи Еър, която по начало не беше от плачливите.

Ето че видях какво таят в душите си и двамата съперници. А след като наблюдавах Скоти през цялата тази седмица, разбрах, че двамата мислят непрестанно един за друг.

Скоти изглеждаше странно спокоен, чакаше да види какво ще му поднесе съдбата, сякаш тя се изплъзваше от ръцете му. Той беше на ръба, на крачка от бездната на отчаянието. Скоти никога не се предаваше, но сега бедата бе там, че не знаеше срещу кого и какво трябва да се бори — пред него заставаше бездушният съд, татко му задаваше въпроси, после мистър Страп, после съдията или някой от помощник-съдиите и те решаваха съдбата му — нищо, че всичко се свеждаше до определяне на собствеността върху понито. Скоти несъмнено се тревожеше, а загубеше ли понито, сигурен съм, че щеше да се втурне в безразсъдни постъпки, за да си отмъсти, а те бързо щяха да го повлекат по лошия път.

— Кит — извика ме той, неочаквано изникнал над една ограда. Ядеше портокал, вероятно „намерен“. — Дали ще може утре да взема старата юзда? Дали ще ми позволят? — Утре беше решителният ден.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Да яздиш диво пони»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Да яздиш диво пони» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Джеймс Олдридж
Джеймс Олдридж - Последний дюйм
Джеймс Олдридж
Джеймс Олдридж - Каир. Биография города
Джеймс Олдридж
Джеймс Олдридж. - Дипломат
Джеймс Олдридж.
libcat.ru: книга без обложки
Джеймс Олдридж
Джеймс Олдридж - Последний взгляд
Джеймс Олдридж
Джеймс Олдридж - Мой брат Том
Джеймс Олдридж
Джеймс Олдридж - Дело чести
Джеймс Олдридж
Джеймс Олдридж - Опошление свободы
Джеймс Олдридж
Джеймс Олдридж - Я убиваю фашистов
Джеймс Олдридж
Отзывы о книге «Да яздиш диво пони»

Обсуждение, отзывы о книге «Да яздиш диво пони» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x