Джеймс Олдридж - Да яздиш диво пони

— Моля ви, мистър Куейл, говорете по същество. Какво предлагате?

— След като не можем да решим чие е понито, предлагам на съда да създаде такива условия, в които понито да реши само въпроса.

В съда се надигна врява и смях. Страп скочи на крака и в цялата суматоха чух как Джоузи Еър пита баща си:

— Но какво говори той? Какво става?

Съдията удряше с молив по стената зад гърба си, а съдебният пристав призоваваше към тишина.

— Мистър Куейл — каза съдията, след като бе въдворен известен ред, — доизяснете се.

— Предложението ми е много просто, макар да трябва да призная, че не съм го обсъждал с довереника си, нито пък съм се допитвал до него. Но след като и двамата млади противници са убедени, че понито е негово или съответно нейно, а от представените доказателства става ясно, че дори и Соломон не би могъл да отсъди справедливо, защо да не създадем такава ситуация, в която понито само да направи избор?

— Как ще стане това? — Гласът на Страп прогърмя, сякаш излизаше направо от големия му корем.

— Как ще стане ли? — повтори татко, сякаш не бе мислил много по този въпрос. Аз обаче разбрах, че всичко е предварително обмислено. — Ами… например така: съдът може да избере някоя открита площ и да създаде необходимите условия…

— Но, уважаеми съдии… — прекъсна го Страп.

— Продължавайте, мистър Куейл — каза съдията. — Какви ще са тези условия, в които един кон да може да вземе решение?!

— Няма да е толкова трудно — отговори татко с такъв тон, сякаш посвещаваше съдията в тайна. — Ще оградим площ, в която ще вкараме понито. Ще има и тясна пътечка, която ще води към площадката, където ще бъдат двамата противници — всеки в своя ъгъл. Двамата ще извикат понито, а понито само ще реши към кого ще тръгне. В древногръцката митология има един случай…

— Оставете древногръцките примери — каза съдията. — Идеята ви е съвсем ясна. — И той погледна татко с поглед на комарджия. — Да, интересна идея, мистър Куейл. Но дали ще бъде одобрена? Дали мистър Страп и доверениците му ще се съгласят? Дали вашият довереник е съгласен?

— Мисля, че ще съумея да убедя моя млад довереник и той ще се съгласи — каза татко. — А и — татко се обърна и погледна Джоузи — всички тук оцениха интелигентността и непоколебимостта на мис Еър, която, уверен съм, ще се съгласи, че това е честен начин за разрешение на спора. И баща й също.

Страп стана.

— Ще трябва да се консултирам с клиентите си.

— Може би искате прекъсване, мистър Страп? — попита съдията.

Елисън Еър разговаряше с жена си и с Джоузи — явно обясняваше предложението на Джоузи. Видях как Джоузи поклати отривисто глава и каза: „Да, да, да!“.

— Уважаеми съдии! — обади се Елисън. — Може ли да поговоря с мистър Страп?

— Разбира се.

Глъчката и говорът в залата се засилваха, наподобявайки шума на влак, навлизащ в гара. Присъстващите спореха разпалено и съдията се опита да въдвори ред. Страп разговаряше с Елисън Еър, а татко обясняваше на Скоти и баща му. Видях как Скоти присви устни и каза: „Добре, ако тя иска, аз съм съгласен.“

— Уважаеми съдии! — каза Страп пресипнало.

Шумът стихна.

— Уважаеми съдии, въпреки че предложената процедура е някак необичайна, клиентите ми се съгласиха с нея при условие, че всичко бъде организирано от съда, и то така, че да отговаря на изискванията и на двете страни и всъщност да представлява законно заседание на съда.

— Мистър Куейл — попита съдията, — вие очевидно се консултирахте с клиента си. Съгласен ли е той?

— Безусловно. Смятам, че е съгласен и с думите на мистър Страп.

Съдията подръпна горната си устна в знак на сдържано задоволство.

— Според мен това е едно честно, спортсменско предложение — заключи той.

И тогава разбрах на какво така убедено разчиташе татко — на австралийската слабост (едва ли не инстинктивен стремеж) към спортсменски ситуации. Огледах се и съзрях в очите на присъстващите трескав пламък на участници в увлекателна игра. Всеки истински австралиец би се поддал на изкушението. Дори Джоузи Еър, родителите й, Скоти, мис Хилдебранд („птичето“), мистър Страп, че и аз. Но не и татко. Той бе замислил нещата така не защото смяташе идеята си за съвършена, а защото вътрешната логика му подсказваше, че е на прав път.

— В такъв случай — каза съдията — отлагам заседанието. Моля мистър Куейл и мистър Страп, заедно със сержант Колинз и пристава мистър Къф да дойдат в кабинета ми. Ще трябва да изберем подходящо място и да уточним правилата в основни линии. Ще свикам съда след няколко дни на установеното от нас място, за да вземем решение с помощта на естественото правосъдие, както правилно се изрази мистър Куейл.