Джеймс Олдридж - Да яздиш диво пони

— Около метър и тридесет и пет.

— Моля ви, мистър Уотърс! Отговорете ми колко точно е било високо — нали сте го мерили…

— Но аз не съм го мерил.

— А дали вие или някой друг в Ривърсайд не е отбелязал отличителните белези на понито, продадено на Пири?

— Едва ли…

— Значи, нямате точното описание на понито на мистър Пири, така ли?

— Не, нямаме.

— Значи, не можете обосновано да твърдите, че понито в полицейския обор не е понито на мистър Пири?

— Е да, но…

— А измервали ли сте височината на Бо, понито на Джоузи Еър? — попита веднага татко.

— Не, не се е налагало…

— Значи, не можете да докажете и по възприетия начин за идентифициране на животни, че понито в полицейския обор е понито на мистър Еър, така ли?

— По този начин — не. Но има и други начини.

— Какви са те? — попита татко. — Единственият законен начин за идентифициране на животни се основава на точните мерки на животното — височина, особености на цвета му и така нататък, нали?

— Да, но това не е наложително при този вид понита. Те всички си приличат.

— Но, мистър Уотърс, след като искате да докажете нещо пред съда, вие трябва да разполагате с точни данни. Вие трябва да докажете с неоспорими факти, че понито в обора е именно това, което твърдите, че е, а не някое друго.

— Но това само усложнява нещата — каза спокойно Блу.

— Може и да е така — отговори татко. — Но за да бъдем сигурни, че това пони е Бо, за съжаление, само честната ви дума не е достатъчна… Аз също мога да призова няколко заслужаващи доверие свидетели, които да потвърдят, че понито е Таф.

— Но те ужасно грешат — заяви Блу.

Татко обаче беше приключил с въпросите си. Виждах, че целта му бе не само да омаловажи всичко, което казваха Страп и свидетелите му, но и явно да намекне, че може да предостави доказателства от същия вид в полза на Скоти. Странен беше начинът, по който действаше. Защо държеше да се наблегне на това уеднаквяване? Нямаше ли да е по-добре да опровергае техните доказателства и да защити доказателствата в полза на Скоти? И Страп, и Елисън Еър бяха объркани. Съдията дори си сложи пенсне и загледа учудено и безмълвно баща ми, сякаш се опитваше да отгатне намеренията му.

Единствените неоспорими данни (а не мнения), с които Страп се опита да докаже, че понито е Бо, а не Таф, бяха неподкованите копита, привързаността му към Джоузи Еър (забелязана от всички), два мазолести белега на задните му крака, както и цветът му. Страп имаше двама свидетели за тези факти — Блу и пастирът Скитър Биндълс, който се беше занимавал и с двете понита. Макар да изтъкнаха някои разлики между понитата, те признаха, че не разполагат с конкретни доказателства, че понито в обора е Бо или пък Таф.

Последният свидетел на Страп беше Джоузи. Елисън я вдигна и я понесе на ръце към свидетелската ложа. Съдията я попита дали не предпочита да седне на стол до адвокатите.

— Не, ще седна там — отговори Джоузи и посочи ложата.

Елисън я нагласи в ложата, а тя махна властно и припряно с ръка, както правеше винаги когато искаше да покаже, че на недъга й не трябва да се обръща внимание.

— Джоузи — започна Страп след приключване на съдебните формалности, — искам да те попитам ти уверена ли си, че понито в полицейския обор е Бо — твоето пони?

— Да, мистър Страп.

— Отговаряй с „да“ или „не“ — обади се съдията. — Не е необходимо да добавяш и мистър Страп, Джоузи.

— Добре — кимна самоуверено Джоузи.

— А откъде си сигурна?

Джоузи прехапа устни.

— Ами както знам кой е баща ми и коя е майка ми и че те са моите баща и майка, така знам, че и Бо е Бо. Не мога да ви кажа откъде го знам.

Отговорът се хареса на присъстващите, а татко вдигна одобрително вежди.

— Какво пони е твоето Бо?

— Упорито, умно, понякога пакостливо. Не обича никой друг освен мен да го докосва, дразни се от свраките, които търсят червеи в ливадата. Не може да ги понася!

Съдията Лейкър, изглежда, беше доволен от думите й.

— А понито в обора прави ли нещо така, както го прави и твоето пони Бо? — попита Страп.

— Да, то вдига главата си като Бо. — И Джоузи показа как точно вдига глава. — Но го прави само когато си много близо до него. Позволява ми да го реша под челюстта, а повечето от другите ни понита не биха позволили. Когато го гъделичкам, навежда глава и ме побутва по гърдите и тъй като не мога да се изправям, винаги когато искам да го среша, накланя към мен глава.

— Значи, понито в обора прави всичко това, така ли? — попита съдията, сякаш най-после беше чул нещо наистина съществено.