Джеймс Олдридж - Да яздиш диво пони

— Много му сипваш — каза Елисън.

— Изяжда си го — отговори Скоти.

— Въпреки това много му даваш — повтори Елисън. — То не се движи достатъчно. Дай му малко слама и малко овес. И ще му бъде съвсем достатъчно.

— Той не яде овес — възрази Скоти. — Не обича.

— Глупости!

— Не обича! — извика Джоузи на баща си от камиона.

Странно, но Джоузи и Скоти разговаряха само чрез Елисън Еър, сякаш той им беше гръмоотвод. Никога не разменяха дума помежду си. Колко жалко, мислех си аз, че не искат да говорят един с друг. А това, че и двамата твърдяха, че понито не обича овес, беше наистина необяснимо. След кратки пререкания решихме, че това все още не е доказателство за нищо.

— Кажи му да не дърпа така гривата — обърна се Джоузи към баща си.

Скоти побутваше понито и го дърпаше за гривата, за да го отстрани от яслата, докато я пълнеше. Дърпаше гривата така, сякаш дърпаше котва.

— Но защо го дърпаш така силно?! — обърна се грубо Елисън към него.

— Кажете й, че него не го боли — възмутено отговори Скоти. — Пуснеш ли го веднъж, веднага ще ти извърти някой номер!

В този миг аз видях полуусмивката на Елисън и реших, че е доловил печално-смешната страна на цялата ситуация между тези двама непримирими врагове. Според мен Елисън Еър се възхищаваше на Скоти за това, че смееше да му противоречи — босоног и синеок, с риза, ушита от нечии кадифени пердета.

Колкото повече се проточваше това съперничество между двете деца, толкова повече се обърквахме. Понито явно реагираше и на двамата и когато заговорихме за това по време на вечеря, татко каза:

— Животните винаги разбират, когато са център на внимание. Няма съмнение, че понито се възползва от този случай!

Повярвах му, тъй като това малко уелско пони бе така лукаво, че някак по човешки се забавляваше, като дразнеше хората около себе си. Един ден го зърнах да хапе Скоти. На другия ден събори Джоузи от количката. Но видях и друго: понито подтичваше след Скоти като куче, а след това слагаше главата си в скута на Джоузи и се закачаше с нея, а тя седеше в количката и го милваше.

— Ах ти, мръсно псе! — възмутено пошепнах в ухото му веднъж, когато седях на оградата, а то се доближи до мен. Кълна ви се, че ухото му потрепна, то вирна глава, а очите му ме погледнаха като очите на куче.

Междувременно документите по делото бяха прехвърлени и Страп, адвокатът на Елисън Еър, уреди то да се гледа първо при следващите съдебни заседания. Този път съдът бе от по-висша инстанция, с гост-съдия мистър Лейкър. Той беше известен с това, че никога не говореше много в съда, а още по-малко извън него, но пък беше редовен посетител на всички конни надбягвания в съдебния окръг и прочут познавач на коне.

В деня преди гледането на делото мистър Пейли, млекарят, поиска да види баща ми. Беше застанал на площадката пред задната врата на къщата ни, с гюма и малкото канче в ръка.

— Мистър Куейл, аз познавам това пони. Добре го разгледах в полицейския обор и искам да се закълна в съда, че това пони е понито на Пири. Виждал съм понито му стотици пъти, пък и разбирам от коне. Нали от двайсет години разнасям млякото с коне…

— Много мило, мистър Пейли — каза татко, — но виждали ли сте понито на мис Джоузи Еър отблизо?

— Не, никога не съм го виждал.

— Тогава едва ли бихте ми помогнали, мистър Пейли — заяви татко.

Мистър Пейли веднага схвана мисълта на татко и каза:

— Ако търсите някой, който би се закълнал, че това не е понито на Джоузи Еър, трябва да знаете, че сте си поставили трудна задача, мистър Куейл, тъй като никой от града не е разглеждал добре понито й.

— Ето това е проблемът — каза татко.

— В такъв случай, желая ви успех — промълви разочаровано мистър Пейли.

— Ако ми потрябвате, ще ви се обадя — каза татко. — Може би ще ми помогнете с показанията си.

Докато вечеряхме, татко ни съобщи, че мистър Страп ще има четирима свидетели, някои от тях — експерти. Татко също имаше четирима свидетели, включително и експерта мистър Крисп, стария познавач на коне. Татко не ни каза как ще представи делото. Само спомена, че ще се опита да спаси Скоти от свидетелската ложа.

— Дадох да се разбере, че ако Страп пожелае да разпитва момчето, аз пък ще разпитам Елисън Еър.

Всички знаехме, че Елисън Еър определено не би желал да бъде разпитван от баща ми в дело като това (а именно богаташ срещу бедно дете). Общо взето, се чудехме как ли ще свърши всичко. До деня на делото някои залагаха в една от бръснарниците — за заложени четири лири, щяха да получат по осем, разбира се, ако Скоти изгубеше… В бара на „Белия лебед“, където бяха истинските запалянковци, можеше да се заложи по пет срещу седем лири на страната на Скоти. В последната събота преди разглеждането на делото Блу заложи четири лири за Джоузи. Малко преди това уведоми всички, че самата Джоузи ще се яви в съда. Мистър Страп я бил призовал в качеството на свидетел и нямаше съмнение, че при създалите се обстоятелства Джоузи неминуемо ще спечели всеобщото съчувствие.