Джеймс Олдридж - Да яздиш диво пони

Въпреки всичко след този урок устата му била леко разкървавена и Джоузи се ядосала на Блу затова, че бил жесток към Бо. Блу се въздържал да не избухне и й обяснил, че друга възможност не е имало — иначе трябвало да пуснат Бо обратно в саваните.

— Впрегнеш ли го веднъж — рекъл Блу, — не бива да му отстъпваш за нищичко, дори и да му разраниш устата.

Джоузи знаела, че баща й и Блу са прави, но искала сама да ръководи нещата.

Но Блу имал нареждане от Елисън Еър да смекчи до голяма степен нрава и упоритостта на Бо, преди да Вземе и Джоузи в двуколката. И Джоузи се придвижвала с количката си до коларския път, крещяла наставления на Блу, а той се мъчел да усмири Бо, който все галопирал и подтичвал. Трябвало да го научи да бяга в тръс, леко и равномерно, иначе не ставал за впрягане. На кучето Макс било разрешено да подтичва до Бо — щом тръгнел в лек или бърз галоп, Макс го изпреварвал, излайвал един-два пъти до предните му краха и Бо намалявал ход. Полека-лека кучето и понито установили добро делово сътрудничество. Ритник, а срещу ритника — ухапване и Бо разбрал, че с Макс шега не бива.

При опитомяването на конете има, разбира се, един психологически момент, когато те спират да упорстват и започват да се приспособяват към онова, което се иска от тях. Наблюдава се до известна степен и осъзнаване. Ето този момент чакал Блу. И Джоузи също. Гледала как Бо подтичвал в тръс по коларския път, зад бараките, около градината и викала на Блу:

— Той е друг! Сигурна съм. Вземи ме до теб, Блу! Моля ти се!

Една вечер Блу установил, че в Бо настъпва онази тайнствена промяна, която означавала край на безгрижните дни в саваните и съобщил на Елисън Еър, че понито е готово за Джоузи. Всеки ден Джоузи отивала на количката си при впрегнатото пони. Отвеждала го от двуколката до ливадката пред конюшнята, като го държала за оглавника, а то вървяло след количката. Успявала и да го оседлава, като заставала на специално издигнат подиум. Бо отивал при нея, щом се появявала на оградата около конюшнята.

— Бо! — казвала тя заканително. — Ела веднага тук!

— Всичко върви много добре — казал Блу на Елисън, като се качвали веднъж на двуколката. — Но той крие все още много изненади. Не е злоблив, нито е необуздан, но все още търси възможност да се прояви.

Елисън държал твърде уверено юздите и Бо не можел да му изиграе номер — подтичвал в тръс напред-назад като стар кон, свикнал години наред да се подчинява на господаря си.

— Хм-м-м — подозрително рекъл Елисън, като слизал от двуколката. Чувствал, че Бо не е чак толкова послушен, колкото изглеждал. — Е, хайде — подканил той Джоузи.

Джоузи се приближила до двуколката, Блу я вдигнал и я настанил до баща й. Тя дръзко грабнала юздите от ръцете му, без да му даде възможност да протестира, и извикала:

— Давай, Бо! Давай!

Бо потеглил — внимателно и кротко в умерения си лек тръс. Но Джоузи го подканила да засили ход.

— Не го насилвай — казал баща й. — Бъди нащрек.

Всичко вървяло много добре, докато стигнали до няколко евкалипта на завоя към реката. Тъкмо завили и срещнали майката на Джоузи — Пат, която се връщала с крайслера си от гости. Лице срещу лице с крайслера, Бо инстинктивно пренебрегнал подръпването на юздите, които го спирали, свърнал встрани и хукнал презглава на милиметри от колата, въпреки че Джоузи продължавала да дърпа силно юздите. Елисън ги грабнал от нея, станал прав и така рязко ги опънал, че Бо застинал на място с подвити предни крака.

— Какво лудо зверче! — възкликнала майката на Джоузи, стресната от близкото разминаване. — Защо се държи така?

— Ти го уплаши, мамо.

— Но той е опасен…

Елисън мълчал и разсъждавал. После се обърнал към Джоузи и й казал, че Бо все още не преценява ширината на двуколката, в която е впрегнат.

— Ще трябва да си много внимателна и винаги сигурна откъде можете да минете и откъде не, защото той все още не може да се оправя. Ще се научи впоследствие, но в момента не се съобразява с широчината между колелата. Изобщо не я има предвид.

— Знам, знам — казала Джоузи, която нямала търпение да продължат. — Той само се стресна, нищо повече.

— Е добре, не му позволявай да се стряска. В него има скрито дяволче, Джоузи, и той ще се опитва да ти играе номера — стига да може. Ей така на̀, за да се забавлява. Но ти никога не бива да му позволяваш такива номера. Никога. Те са опасни за впрегнат в двуколка кон.

— Добре, добре — съгласила се Джоузи.

Последният етап бил впрягането на Бо в специалната двуколка с идеално полираните оси. Когато позволили на Джоузи да излезе за пръв път сама, се случило следното: двуколката се оказала много по-лека, а колелата й — благодарение на гумите и сачмените лагери — много по-гладки и Бо запрепускал с отсечена стъпка по коларския път в бързия си лек тръс, внезапно освободен от предишния тежък товар, Елисън бил доволен, а Джоузи — възхитена.