Джеймс Олдридж - Да яздиш диво пони

Блу се засмял.

— Е, поне е бързо и умно — казал Елисън и станал от земята. — И явно не се отбранява с копита, а това е много важно. Отделете го, за да огледаме краката му.

Затворили понито в кошара със солидни решетки, сложили му оглавник и вързали краката му с дебели меки памучни въжета. Пуснали го навън, но щом излязло на ливадката пред конюшнята, го спънали. Конярите уловили меките памучни въжета, а Елисън Еър внимателно опипал краката, хълбоците и гръдния му кош, а след това и разпенената му потръпваща уста.

— Устата му е доста мека — рекъл Елисън. Това беше добър знак — ако беше твърда, щеше да опъва юздите в ръцете на тринадесетгодишното момиченце. По-меката уста означаваше, че ще привикне лесно към юздите.

— А явно не е и зло — казал Блу, тъй като то само изпръхтяло и щом се изправило на крака, хукнало.

— Всичко е наред — рекъл Елисън. — Става за целта. Тя явно си избра пони, което прилича на нея. Малко избухливо, хитро, но пък поне знае какво иска. Я го вижте!

Понито се било засилило към високата ограда, сякаш се готвело да я прескочи. Свърнало уплашено в последния миг. Всички се засмели, а Елисън имал доволен вид.

— Бива си го! Чудесно е! Вкарай го обратно в конюшнята и го изкъпи — наредил той на Блу.

Тъй като живееха в саваните, всички диви понита бяха мръсни, кални и със сплъстени гриви. В светлите им гриви, покрити с косми копита и развети опашки винаги имаше заплетени тръни и магарешки бодили. Нересани, те изглеждаха така диви и свирепи, че на човек му се струваше невъзможно да ги измие и изчисти. Интересно, но когато малкият Таф бил даден на Скоти, той инстинктивно постъпил така, както трябва. Не изкъпал понито, а търпеливо го ресал (с чесало, което бил „намерил“ някъде), докато телцето, опашката и гривата му блеснали от чистота. Оттогава нататък Скоти винаги го поддържаше в изряден вид и се гордееше с него — Таф беше едно от най-хубавите малки кончета в града.

Може би истинската причина за нареждането на Елисън Еър се криеше в убеждението му, че дивите коне са мръсни и се чувстват мръсни, и че конят се чувства психически по-добре, когато е сресан и чист. Така че ако един кон трябва да промени навиците си, няма нищо по-добро от това, да започне новия си живот с психическа промяна във физическите усещания. Сресваш и изкъпваш дивото пони и то разбира, че се е случило нещо особено и хубаво.

И тогава вече може да се започне с истинското му опитомяване.

Не присъствахме на опитомяването, но узнахме подробностите пряко или косвено от Блу, а и от другите коняри. Бо (от бо 2 2 Френски: красив. — Б.пр. ) — името, което Джоузи даде на понито си — не изявил ни най-малко желание да бъде впрегнат, Джоузи искала сама да го привикне към впрягане, но се оказало невъзможно. Тя обаче ставала рано в златистите зори, когато петлите силно кукуригали над потъналите в роса поля, отивали в двора на конюшнята заедно с овчарското си куче Макс и просто говорела на дивия неспокоен Бо. Блу й предложил да опита да му даде обичайния морков, но Джоузи отказала.

— Няма да го разглезвам — казала тя.

Самата тя беше доста глезена и знаеше вредата от разглезването.

Затова пък, когато отивала при Бо, никога не вземала дългия си камшик. Разчитала на кучето Макс, което се примъквало сантиметър по сантиметър до Бо — като едно добро овчарско куче и постепенно го привиквало към домашния живот. Макс бил обучен да прави това и го правел добре. Джоузи настоявала да влиза на количката си в двора на конюшнята, за да може Бо спокойно да я разглежда. Елисън й разрешил, но наредил на Блу да я наблюдава внимателно винаги, когато се приближи до понито. Искали да привикнат понито с количката и със седналата в нея Джоузи — нали за момичето нямало друг начин да се приближи до Бо.

Джоузи прекарвала така почти целия си ден, а на Елисън и жена му било пределно ясно, че не бива да се намесват и да се опитват да се справят с Бо по по-прост начин. Щеше да бъде по-бързо, ако бяха опитомили Бо чрез ездач, но Джоузи не позволила да се качват на гърба му и Елисън се съгласил.

— Ако ще е кон за впрягане, нека да е кон за впрягане — рекъл той на Блу, който му предложил да ускори процеса с малко езда.

В почивките между уроците си с гувернантката Джоузи се приближавала с количката до Бо дотолкова, доколкото й позволявал. Когато най-накрая Блу го впрегнал в два пръта от върбово дърво, закачени за брезентовия колан, с който Бо непрекъснато бил опасан, Елисън държал Джоузи само настрани — понито препускало като бясно и се опитвало да се освободи от влачещите се, затъващи в земята прътове.