Джеймс Олдридж - Да яздиш диво пони

— Ще ги счупи! Ще се забият в него! — бунтувала се Джоузи.

— Няма, върбови са — успокоявал я Блу. — Най-много да ги поизвие малко.

Веднъж в отчаяните си опити да се отърве от тези досадни прътове Бо се залостил в раздалечените дъски на оградата около конюшнята, но инстинктивно почувствал, че мръдне ли, ще се нарани. Джоузи, която гледала безпомощно от количката си, започнала да вика Блу да дойде и да го измъкне оттам. Блу обаче бил отишъл някъде. И Бо си стоял така, със заклещена между гредите глава, но бил толкова уплашен, че изобщо не помръдвал. Съзряла удобен случай, Джоузи се приближила до него и започнала да гали твърдата му кокалеста челюст и да го чеше по коравата вдлъбнатинка над носа, която никой кон не може сам да си почеше. И въпреки че Бо не отмествал светлите си диви очи от Джоузи, Блу преценил, че всичко останало би било вече лесно.

— Чакай! — извикала Джоузи на Блу. — Не го пипай още!

Говорела на понито, без да спира да го милва по челюстта и ноздрите, докато Блу не се намесил.

— Не му се доверявай толкова много, Джоузи — предупредил я той. — Може да те ухапе всеки миг.

Едва успял да го каже и зъбите на Бо изтракали като на озлобено куче. Джоузи била малко по-бърза и издърпала ръката си.

— Това е нечестно! — възмутено казала тя.

Бо свил устни, а Блу заявил на Джоузи, че понито й се присмива.

— Я го напляскай! — казал й той.

— О, нека ме ухапе! — ядосано, но малко обидено рекла Джоузи и продължила да го милва и да му говори. Бо изтраял още малко и пак изтракал със зъби. Джоузи измъкнала ръката си отново, но този път в последния миг.

— Хайде стига толкова — намесил се Блу. — Следващият път ще те ухапе.

Но Джоузи не отстъпвала — изучавала Бо така, както я разглеждал той. Най-накрая Бо решил какво да направи — захапал другата й ръка. Но не злобно. Леко я гризнал като закачливо коте — а при подобни обстоятелства това може да се приеме и като ласка.

— Той изобщо не ме ухапа — повтаряла Джоузи, когато Блу разказал на господаря си за случката. — Това не беше ухапване!

Оттук нататък всичко било въпрос на време, но скоро станало ясно, че всъщност количката усложнявала нещата. Било необходимо Джоузи да се приближава права до понито. Да може да го заобикаля, да идва и да си отива с пъргавината на собствените си крака. А тя се движела само с количката напред-назад и била твърде ниска за понито — нали все седяла. Когато най-накрая накарали Бо да си отвори устата за юзда, той се съпротивявал, макар и не сериозно. След това било редно Джоузи да му я слага, но тъй като седяла много ниско в количката, тя само плачела от яд и безсилие в опитите си да пъхне юздата в устата му. Бо вирвал глава и Джоузи не можела да го достигне.

Тя настоявала по обичайния си упорит и непреклонен начин и Блу ни разказваше в съботите, че в процеса на опитомяването Бо започнал да навежда главата си така, че Джоузи успявала да сложи юздата в устата му.

Последният етап бил впрягането на Бо в двуколка. Разбира се, отначало не смятали да го тренират в специалната двуколка, поръчана от Еър. Можел да я счупи. А и не искали да го пускат с някой обикновен впрегатен кон. Ето защо Елисън поръчал на ковача си да приспособи, една стара двуколка, така че да прилича на онази, специалната, като й сложи малки колела и дълги прътове. Впрегнали Бо, а Блу Уотърс хванал юздите.

Но без резултат. Бо не помръдвал.

— Не го удряй! — извикала Джоузи на Блу, който седял в двуколката и чакал понито да тръгне. Бо просто отказвал да се помести.

Блу го плеснал с юздите по задницата, разклатил двуколката, но Бо пак не реагирал. Джоузи седяла в количката и се смеела, доволна от това, че Бо не изпълнява моментално каквото му се нареди.

— Хайде, Бо! — подвикнала тя окуражително. — Хайде!

Бо се огледал, но не помръднал от мястото си. Тогава пристигнал Елисън Еър в пикапа си и казал на Джоузи:

— Лош принцип е, Джоузи, да оставиш конят сам да решава. Ти трябва да решиш.

Взел камшика от двуколката, силно шибнал Бо по хълбоците и той подскочил лудо. Галопирал стотина метра по коларския път и макар че Блу го държал здраво за юздите, свърнал встрани по песъчливия банкет и поел през ширналите се ливади.

— Не го спирай! — викнала Джоузи на Блу. — И не му разранявай устата.

Блу не се и опитвал да го спре. Държал се за подскачащата, олюляваща се двуколка и ругаел Бо с нецензурни думи, друсайки се и залитайки на твърдата седалка. Най-сетне Бо се предал заради меката си уста и позволил на Блу да го изкара обратно на пътя. Не спирал да отмята гневно глава, а и не можел повече да търпи врязващата се юзда.