Робърт Стайн - Стой далече от мазето

— Бащата, с когото живеем, е растение! — извика Маргарет, преглъщайки тежко.

— Да. Моля ви, развържете ме! Маргарет се протегна към ластарите.

— Не! — настоя Кейси. — Как да сме сигурни, че казваш истината?

— Ще ви обясня всичко. Обещавам — примоли се той. — Бързо! Въпрос на живот и смърт! Господин Мартинес също е тук.

Стресната, Маргарет погледна към по-далечната страна на шкафа. Точно така — господин Мартинес също лежеше на пода, завързан и със залепена уста.

— Освободете ме оттук, моля ви! — извика баща й.

Зад тях растенията изпъшкаха и извикаха. Маргарет не можеше да понесе повече това положение.

— Развързвам го — каза тя на Кейси, наведе се и вкопчи ръцете си в ластарите.

Баща й въздъхна с благодарност. Кейси също се наведе и неохотно започна да дърпа ластарите.

Най-сетне ги разхлабиха достатъчно, за да може баща им да се измъкне. Той бавно се изправи на крака, протегна ръце, разтръска крака и сгъна коленете си.

— Леле, усещането е много приятно! — каза той и тъжно се усмихна на Маргарет и Кейси.

— Татко, да развържем ли и господин Мартинес? — попита Маргарет.

Изведнъж без предупреждение доктор Брюър изблъска двете деца и си проправи път извън шкафа.

— Татко! Къде отиваш? — попита Маргарет.

— Каза, че ще ни обясниш всичко! — настоя Кейси. Двамата се затичаха през пъшкащите растения след баща си.

— Да, да, ще обясня! — дишайки тежко, доктор Брюър се отправи към купчина дърва при най-отдалечената стена. Маргарет и Кейси ахнаха, когато той взе една брадва.

Завъртя се и застана право пред тях, с две ръце стиснал дебелата дръжка на брадвата. Тръгна към тях със замръзнало в решителност лице.

— Татко, какво правиш? — извика Маргарет.

Доктор Брюър заметна брадвата на рамо и се доближи до Маргарет и Кейси. Изпъшка от усилието да вдигне тежкото сечиво, лицето му почервеня, очите му се разшириха, гледаха възбудено.

— Татко, моля те! — извика Маргарет, стискайки Кейси за рамото и отстъпвайки назад към джунглата от растения в средата на помещението.

— Какво правиш! — повтори тя.

— Той не е истинският ни баща! — извика Кейси. — Казах ти да не го развързваме!

— Той е истинският ни баща! — настоя Маргарет. — Сигурна съм, че е той! — тя извърна очи към баща си, търсейки отговор.

Но той ги гледаше втренчено, а на лицето му беше изписано объркване и заплаха. Брадвата в ръцете му лъщеше под ярката светлина на лампите на тавана.

— Татко, отговори ни! — настоя Маргарет. — Отговори ни!

Преди доктор Брюър да успее да отговори, те чуха шумни бързи стъпки по стълбите на мазето.

И тримата се обърнаха към вратата и видяха в помещението с растенията да влиза един силно разтревожен доктор Брюър. Той хвана козирката на бейзболната си шапка, докато вървеше с големи крачки към двете деца.

— Какво правите тук? — извика той. — Нали ми обещахте. Ето я майка ви. Не искате ли…?

Госпожа Брюър се появи до него. Тъкмо да ги поздрави, спря и замръзна от ужас, като видя обърканата ситуация.

— Не! — изпищя тя, забелязвайки другия доктор Брюър — доктор Брюър без шапка и с брадва в ръце. — Не! — на лицето й се изписа ужас. Тя се обърна към доктор Брюър, който я бе довел вкъщи.

Той гледаше осъдително Маргарет и Кейси.

— Какво сте направили! Пуснали сте го да избяга!

— Той е баща ни! — каза Маргарет с тънко гласче, което едва позна.

— Аз съм баща ви! — извика доктор Брюър, който стоеше на прага. — Не той! Той не е вашият баща! Той дори не е човек! Той е растение!

Маргарет и Кейси ахнаха и ужасени отстъпиха назад.

— Ти си растение! — обвини го гологлавият доктор Брюър и вдигна брадвата.

— Той е опасен! — възкликна другият доктор Брюър. — Как можахте да го пуснете!

Оказали се между двамата, Маргарет и Кейси гледаха втренчено ту единия, ту другия.

Кой беше истинският им баща?

— Това не е баща ви! — извика отново доктор Брюър с бейзболната шапка и пристъпи навътре в помещението. — Той е копие. Растение-копие. Един от моите опити, който се обърка. Заключих го в шкафа, защото е опасен.

— Ти си копието! — обвини го другият доктор Брюър и отново повдигна брадвата.

Маргарет и Кейси стояха неподвижни, като от време на време се споглеждаха ужасено.

— Деца, какво сте направили! — извика госпожа Брюър, притиснала бузите си с ръце. Очите й бяха широко отворени от почуда.

— Какво направихме? — Маргарет тихо попита брат си.

Гледайки втренчено с широко отворени очи ту единия, ту другия мъж, Кейси изглеждаше твърде уплашен, за да отговори.