Катрин Сътклиф - Вярност

Гъртруд кимна мрачно.

— Всеизвестно е, че негово височество си е тук и че… не го бива. Огледай съ хубавичко наоколо, скъпа. Само среброто по скриновете е достойно за кралски откуп. Май шъ й най-разумно да отключа стаите с орйжието. И да раздам по някое друго от тях на момчетата. Тадеус е долу в конюшнята — додаде по-силно тя, заради Моли. — Любимата кобила на негово височество съ ожреби. Шъ проверя дали са спуснати капаците на всички прозорци на първия етаж и шъ съ погрижа да барикадираме вратите.

Мис Аштън кимна.

— Ще се облека и ще се погрижа за нашите гости.

Лейди Дреймонд плачеше в кърпичката си.

— Беше ужасно. Ужасно, казвам ви. Изскочиха от мрака и се нахвърлиха отгоре ни… бяха поне десетима, покрили лицата си с черни маски, а очите им ни гледаха страшно през дупките. Страхувах се за живота на скъпите си дъщери…

Мария хвърли поглед към двете закръглени млади жени, облечени в кадифе и сатен, които изглеждаха приблизително на нейната възраст. За разлика от разстроената им майка, тяхното внимание бе съсредоточено върху сладките, които икономката бе взела от запасите на готвача, и върху заобикалящата ги обстановка.

— Е, всичко се оправи — заяви успокоително тя. — Утре то ще ни се струва като лош сън.

— Ако доживейм до утре — намеси се Моли и постави поднос с чаен сервиз на масата. — Ако питате мен, имали са голям късмет, че изобщо са се отървали живи.

Съпругата на виконт Дреймонд проплака отново и, след като изпъшка силно за по-голям ефект, се отпусна в несвяст върху стола си.

— Проклятие — измърмори под носа си Гъртруд и изгледа убийствено слугинята. — Донеси ми шишенцето с парфюм, ама по-бързо. — Обърна се към мис Аштън и додаде, вече по-тихо: — Май щеше да бъде най-добре изобщо да не я пускам. Не съм сигурна, чи шъ издържа още дълго вайканията й. Нито пък мисля, чи готвачът шъ съ зарадва, кат’ види как са намалели запасите му. Кат’ ги гледам тез двечките, май докат’ си тръгнат, в цялата къща няма да й останала и една трохичка.

— Щеше да бъде жестоко и недостойно за един християнин да ги отпрати в такъв момент — отвърна младата жена.

— Не, не става въпрос да ги отпращам, скъпа. Имах предвид по-скоро да им запуша с парцал устите.

Моли се появи с ароматната кутийка.

— Туй може да не й нищо друго, освен трик — отбеляза тя. — Кой знай дали не участват в тяхната игра и да използват таз измислица, за да съ вмъкнат вътре…

— Да, точно тъй, а аз съм крал Джордж — заяви Гъртруд и завъртя очи, след което се обърна към Мария. — Шъ отида да настаня дамата в стаята й, скъпа, после шъ съ погрижа и за кочияша им. Ти шъ съ оправиш ли с дъщерите?

Младата жена кимна.

Вдигнаха виконтесата от дивана и я изнесоха от стаята. В коридора се бе събрала тълпа сънени слуги, които огледаха подред Мария, а след това и Шарлот, и Флорънс. Последните неуморно си шепнеха нещо с пълни със сладкиши усти и хвърляха презрителни погледи към младата жена.

— Може би дамите ще се оттеглят в спалнята си — предложи Мария. — Сигурна съм, че дамите са много уморени и желаят да си отдъхнат след онова, което са преживели тази нощ.

Флорънс, с надута от захаросани бадеми буза, нацупи пълните си устни, посипани с пудра захар. Очевидно размисли върху предложението, преди да се обърне към сестра си.

— Коя е тя, как мислиш?

— Не е някоя важна особа, щом е облечена така — отговори Флорънс; тя бе по-слаб, но не по-малко помпозен вариант на Шарлот. — Сигурно някоя от слугините в кухнята.

Двете се изсмяха и изтърсиха трохите от кадифените си поли. След това Флорънс хвърли поглед към празната си чаена чаша, която стоеше непосредствено до чайника.

— Бих искала още една чаша, но този път с повечко захар.

След като се поколеба за момент, Мария се запъти към подноса.

Шарлот посегна да вземе още един бадем.

— Представяш ли си, да се озовем точно в Торн Роуз. Преди няколко месеца щях да бъда уплашена, имайки предвид какво стана с негово височество.

Мис Аштън сипа две препълнени лъжички захар на дъното на чашата на Флорънс; искаше й се да възпре треперенето на ръцете си.

— Шокиращо! — възкликна Флорънс и напъха дребна сладка в устата си. — Лейди Пенелопи Фарнсуърт Шривъртсън спомена, че последния път, когато посетила негово височество след злополуката, той бил пълен тъпак. Опитал се да я удуши и й крещял толкова силно, че тя избухнала в плач. И, сякаш това не било предостатъчно, ами и изглеждал като отвратително мръсно пале, което всеки нормален човек би оставил да си умре от глад на пътя.