Катрин Сътклиф - Вярност

Изглеждаше толкова нерешителна. Толкова уплашена. От какво ли?

От него, разбира се. Той беше чудовище.

Ангелът оправи завивките, докосна леко с пръсти разпилените му върху възглавницата коси.

— Сигурна съм, че жестокостта не ви е присъща, ваше височество. Тя е резултат на гнева и вярата, че Господ и хората са ви изоставили. Бъдете убеден, сър, че това не е така… Лека нощ, ваше височество, до утре — пожела тя и плъзна длан по клепачите му и ги затвори.

Той ги отвори едва след като тя излезе от стаята и отнесе светлината със себе си.

Обгърнат от тъмнината, той си помисли: „Не си отивай! Моля те… не си отивай!“

Младата жена се събуди рязко и се взря в мрака — свещите и огънят бяха изгаснали.

Чуваха се някакви звуци — високи женски гласове. Плач ли беше това? Крещяха мъже.

Заметна обратно одеялата, спусна крака върху пода. Потръпна от студ, прихвана яката на нощницата си с треперещи пръсти и се спусна към стаята и леглото на Солтърдън. Всичко тънеше в тъмнина и спокойствие, нарушавано единствено от лекото й дишане и тиктакането на стенния часовник.

И отново пискливите гласове.

Хукна към вратата и по коридора, докато стигна горната площадка на стълбището. Долу светеха светлини и някаква жена плачеше!

— Я виж кой бил тук — провикна се Моли така внезапно, че младата жена подскочи. Надвеси се над перилата и затвори за момент очи с желанието да успокои сърцето си. Слугинята поклати глава. — Питах к’во, по дяволите, прайш тук, к’во си вреш носа в хорските работи, облечена само по бельо. Аз обаче вече имам много добра представа за к’во става дума.

— Моля? Аз само…

— Моля ли? — повтори подигравателно думите й прислужницата. — Придаваме си важност, нали, мис Аштън? Говориш така, все едно, чи си самата херцогиня.

— Не знам да съществува закон, според който човек трябва да е от кралски произход, за да говори нормално.

Моли изпуфка, постави ръце на хълбоците си и присви очи.

— Къде е той?

— Той ли?

— Не съ прави на по-глупава, отколкото си. Мислиш, чи не съм видяла как го оглеждаш ли? Или, чи не съм чула как говори за теб? Мис Аштън това, Мария онова…

Някъде отдолу се чу женски вопъл.

Мария се намръщи, слезе на пръсти още няколко стъпала, надвесе се над перилата, за да разбере какво става.

Моли я блъсна иззотзад и я накара да се вкопчи здраво в парапета, за да се задържи. От нея се носеше силна миризма на долнопробен джин.

Слугинята присви устни и каза:

— Видях го да излиза от стаята ти преди три вечери — целият почервенял и смутен.

— Не ставай глупава!

— Шъ отречеш ли, че си му показала задника си, кат’ си съ къпала?

Мария поруменя и отстъпи заднишком надолу по стълбите.

— Е, госпожичке щерко на преподобния викарий? Май тъ поставих натясно, а? Отречеш ли, шъ излъжеш; признаеш ли, шъ покажеш к’во представляваш в действителност? Коет’ й същото, дет’ казах вече — ти си само една…

— Моли! — извика заплашително отдолу Гъртруд и мис Аштън си отдъхна с облекчение, когато пияната слугиня се опита да оправи несръчно килнатото си на една страна боне и се спусна надолу по стълбите; токовете на прекалено широките й обувки тракаха силно при всяка стъпка. — Глупачка — вилнееше икономката. — Пак си си пийнала порядъчно, а? Нищо чудно, че не дойде кат’ тъ извиках. — Вдигна поглед към Мария и поклати глава. — Моля те за извинение, скъпа. Тук стана една…

— Какво се е случило? — Младата жена заслиза бързо и леко след Моли, която, мърморейки, се дотътри до Гъртруд. — Сигурна съм, че чух женски плач?

— Туй бяха пътници, нападнати от проклетите крадци…

— Крадци! — изпищя Моли и се плесна по плоската гръд.

— Там нямаш нищо, което онез’ главорези биха пожелали да вземат — възкликна икономката и отблъсна от себе си момичето.

— А пътниците добре ли са? — попита Мария.

— Това са една жена и двете й дъщери, мис…

— Пострадали ли са?

— Взели са им парите и една две дрънкулки. Изглежда са ударили по главата кочияша. Ощи не мой да дойде на себе си. Но туй все още не й най-лошото. Всичко съ й случило долу край големия завой…

Моли изпищя така, че накара двете си събеседнички да си запушат ушите.

— Значи сега вече шъ дойдат тук! Шъ нахлуят през портите и шъ нъ вземат за заложници. Шъ използват тялото ми за собствено удоволствие…

— По-вероятно ти шъ използваш техните тела — отвърна ядно икономката. — Господ да им е на помощ…

— Има ли наистина някаква опасност? — попита тихо Мария.