Клифърд Саймък - Те вървяха като хора

— Това е бил Чудака — безсилно избъбри Хигинс. — Той е пуснал скунсовете. И както чувам, май е успял да се измъкне.

Джой ме погледна.

— Това ли искаше? Тая суматоха?

Кимнах.

— Сега вече знаят. Всички знаят. И ще ни изслушат.

— Ама какво става? — провикна се Хигинс. — Няма ли кой да ми обясни? Пак ли е някаква радиопиеса като оная на Орсън Уелс…

— Качвай се в колата — заповяда ми Джой. — Трябва да те откараме при лекар.

— Слушайте, мистър — жално рече Хигинс. — Не знаех в какво се забърквам. Тя ме помоли да я придружа. Зарязах таксито и тръгнах с нея. Разправяше, че трябвало незабавно да намерим Чудака. Било въпрос на живот и смърт.

— Спокойно, Лари — казах аз. — Наистина беше въпрос на живот и смърт. Никой няма да те упрекне.

— Ама тя подпали оная къща…

— Глупаво постъпих — призна Джой. — Просто ударих без да мисля. А всъщност беше съвсем излишно. Но исках да ги засегна някак и друго не ми идваше на ум. Когато позвъниха и казаха, че си мъртъв…

— Докарали сме ги до паника — казах аз. — Иначе в никакъв случай нямаше да ти позвънят. Сигурно са си мислили, че подготвяме някаква невъобразима акция. Затова искаха да ме убият; затова се опитаха да те изплашат.

— Полицията ви моли да не пътувате към центъра — крещеше гласът на коментатора. — Улиците са претъпкани с изоставени коли и идването ви само ще усложни положението. Останете си у дома, запазете спокойствие…

Те допуснаха грешка, помислих аз. Ако не бяха позвънили на Джой, вероятно всичко щеше да им се размине. Разбира се, аз бях останал жив, но за броени часове можеха да ме открият и да повторят атентата — този път чисто, без пропуски. Но те се поддадоха на паниката, допуснаха една-единствена грешка и загубиха играта.

По пътя тромаво тичаше масивна сянка. Дружелюбна, радостна сянка, която подскачаше весело на всяка крачка. Беше едра, рошава и от предния й край висеше дълъг, потрепващ език.

Сянката спря пред нас, седна на прашния път и възторжено размаха опашка.

— Приятелю, ти успя — заяви Песа. — Изкара ги от свърталищата им. Показа ги пред света. Накара ги да смъкнат маската. Сега хората знаят…

— Какво правиш тук? — възкликнах аз. — Нали беше във Вашингтон!

— Има безброй начини на пътуване — обясни Песа — и някои са по-бързи от вашите самолети. А телефоните ви не са най-добрият начин да откриеш приятеля.

Правилно, помислих аз. Нали до миналата сутрин Песа беше с нас, а след изгрев слънце изведнъж се озова във Вашингтон.

— Сега вече и аз откачих — безсилно изрече Хигинс. — Привиждат ми се говорещи кучета.

— Молим ви да запазите спокойствие — редеше като картечница човекът от радиото. — Не се поддавайте на паниката. Разбира се, никой не знае какво представляват тия твари, но трябва да има напълно логично обяснение. Полицията вече овладя положението и не бива…

— Тук някой май спомена думата „лекар“ — каза Песа. — Какво е това?

— Лекарят е човек, който поправя телата на другите — обясни Джой. — Паркър е ранен.

— А, значи това било — рече Песа. — И ние имаме нещо такова, но сигурно е съвсем различно. Просто невероятно — колко често еднакви резултати се постигат по най-различни пътища.

— Грамадата продължава да расте — крещеше коментаторът. — Вече са се натрупали до прозорците на шестия етаж и заливат околните улици. Сега сякаш прииждат още по-бързо. Издигат се с всяка отминала минута…

— А сега — каза Песа — моята мисия е изпълнена и трябва да изразя сбогуване. Не допринесох кой знае колко, но беше приятно да ви посетя. Имате красива планета. Занапред трябва да си я пазите по-добре.

— Чакай малко — помолих аз. — Има толкова много неща…

Но вече говорех на пустотата, защото Песа бе изчезнал. Не потеглил нанякъде, а именно изчезнал.

— Гръм да ме удари — рече Хигинс. — Наистина ли беше тук, или го сънувах?

Всичко е наред, помислих аз. Песа бе дошъл да си свърши работата и сега отново бе отпътувал към своя дом — към далечната планета или към незнайното измерение, където бе неговото място. А знаех, че не би ни напуснал, ако все още имахме нужда от него.

Вече всичко беше наред. Хората знаеха за черните топки и щяха да ме изслушат — Стария, сенаторът, президентът и всички останали. Щяха да предприемат необходимите действия. Може би за начало щяха да обявят мораториум върху целия бизнес, докато отделят чисто човешките сделки от машинациите на пришълците. Защото всички операции на черните топки представляваха мошеничество, извършено с помощта на фалшиви пари. А дори и да не бяха мошеничество, това нямаше да им помогне. Човечеството вече знаеше или скоро щеше да узнае какво става и щеше да вземе мерки: с всички законни и незаконни средства хората щяха да сложат край на нашествието.