Клифърд Саймък - Те вървяха като хора

Докато вървях, нощта леко просветля, сякаш плътната облачност в небето бе взела да се разкъсва.

На всеки няколко крачки спирах да си почина. При една от почивките се озърнах назад и разбрах откъде идва светлината. Далече в гората бе лумнал пожар. Видях как към небето внезапно изригна огнен стълб и сред пурпурното зарево се мярна черният скелет на покрив.

Разбрах какво е това — гореше имението Белмонт.

Стоях, гледах и се молех на Бога поне част от пришълците да изгорят. Но знаех, че напразно се надявам — черните топки спокойно се бяха оттеглили по тунелите към своя свят. Представих си как гонени от пламъка бягат към дупките — фалшиви хора, фалшиви мебели и всевъзможни предмети се разпадат на черни топки и изчезват в тунелите.

Много приятно, разбира се, но съвършено безполезно, защото имението Белмонт бе само един от техните лагери. Имаше други лагери по целия свят — места, откъдето тръгват тунели към незнайната планета на пришълците. И навярно благодарение на тяхната наука загадъчните тунели сближаваха двата свята толкова много, че разстоянието да се прекоси само за секунда.

Две светещи точки излетяха иззад завоя и се насочиха право към мен. Закрещях и размахах ръце, после тромаво отскочих и колата профуча по пътя. Изведнъж червените светлинки на стоповете прорязаха мрака. Раздаде се скърцане на спирачки. Колата даде заден ход и бързо се изравни с мен.

Отвътре се подаде нечия глава и мъжки глас изрече учудено:

— Ама че дяволия! Мислехме ви за мъртъв!

Разплаканата Джой дотича от другата страна и Хигинс отново се обади:

— Поговорете с нея. Успокойте я, за Бога. Тя съвсем е превъртяла. Взе, че подпали оная къща.

Джой връхлетя върху мен. Посегна, сграбчи ме за ръцете и впи пръсти дълбоко, сякаш искаше да се увери, че наистина съм от плът и кръв.

— Един от тях се обади — изхлипа тя — и каза, че си мъртъв. Каза, че никой не може да ги разиграва безнаказано. Че ти си опитал да мамиш и затова са те очистили. Каза още, че ако имам някакви планове, в мой интерес ще е да ги зарежа. Каза…

— Какви ги дрънка тая, мистър? — унило запита Хигинс. — Бога ми, тя е съвсем откачена. От всичките й приказки нищо не схванах. Обади ми се по телефона да пита за Чудака и през цялото време ревеше та се късаше, ама личеше, че е побесняла от яд. Нищо че плачеше…

— Ранен ли си? — запита Джой.

— Само понатъртен. Може да имам едно-две пукнати ребра. Но нямаме време…

— Принуди ме да я откарам при Чудака — мърмореше Хигинс — и му рече, че вие сте загинал, обаче той трябва да продължи с онова, което сте искали да стори. Тогава той натовари цяло гъмжило скунсове…

— Какво? — смаяно изревах аз.

— Натовари ония скунсове и потегли към града.

— Не биваше ли? — запита Джой. — Нали ми беше разказал за стареца със скунсовете, дето познавал шофьор на име Лари Хигинс и аз помислих…

— Всичко е наред — успокоих я аз. — Правилно си постъпила. По-правилно не можеше и да бъде.

Протегнах ръце и я придърпах към себе си. Болката в гърдите пак се обади, обаче не ми пукаше.

— Пуснете радиото — подхвърлих на Хигинс.

— Ама ние трябва час по-скоро да се пръждосваме, мистър. Тя подпали къщата. Казвам ви, нямах представа…

— Радиото! — креснах аз.

Той промърмори нещо, отдръпна глава навътре и пипнешком потърси копчето.

Чаках нетърпеливо и след малко от радиото долетя развълнуван глас:

— …Те са хиляди, милиони! Никой не знае какво представляват и откъде идват…

Отвсякъде, помислих аз. Не само от този град или тази страна, а от целия свят и това е само началото, защото новината ще се разпространява с всяка изминала минута.

През вчерашния следобед на хълма не бе имало начин за осигуряване на бърза връзка и разпространение на радостната вест. Защото тогава чудовището в човешки облик и малката топчица, която се спотайваше в джоба ми като шепа банкноти, бяха далече от тунелите, далече от тяхната информационна система.

Но сега добрата новина летеше към всички пришълци на Земята, а може би и към другите, пръснати по далечни планети. И това бе само началото. Не след дълго тук щеше да се струпа цяла планина черни топки, жадуващи да споделят екстаза от новооткрития аромат.

— Всичко започна от скунсовете — развълнувано продължаваше коментаторът. — Тази вечер някой е пуснал голям брой скунсове на най-оживеното кръстовище в градския център. Излишно е да ви описвам какво представлява това място в момента, когато едни тълпи напускат киносалоните, а други се отправят към нощните заведения. Според полицейските сведения скунсовете са били пуснати от камионетката на някакъв стар чудак с бяла брада. Но преди служителите на реда да заловят нарушителя, наоколо започнаха да се появяват загадъчните пришълци. Все още никой не може да каже дали има някаква връзка между скунсовете и тия твари. Отначало бяха само няколко, но броят им непрекъснато се увеличава. Потоци от тях прииждат към кръстовището от всички страни. Това са черни кълба с формата и размерите на топки за боулинг. В момента те вече изпълват не само пресечката, но и всички околни улици… При излизането си от камионетката скунсовете бяха изтощени и стреснати, тъй че реагираха доста енергично на опитите да бъдат заловени. Това доведе до спешна евакуация на кръстовището. Всички присъстващи се оттеглиха с цялата бързина, на която бяха способни. Уличното движение бе блокирано в радиус от неколкостотин метра и навсякъде се виждаха само бягащи хора. Точно в този момент пристигнаха първите черни топки. Очевидци разказват, че те се премятали, подскачали високо във въздуха и преследвали скунсовете. Това довело до нова реакция на зверчетата. По това време атмосферата в околностите на кръстовището вече бе малко трудна за дишане. Шофьорите масово изоставяха колите и бягаха от задръстените улици. А черните топки продължаваха да прииждат… Те вече не се премятат, защото няма свободно място. Затрупали са кръстовището с огромна, тръпнеща, гъмжаща маса, която прелива по околните улици и обгражда изоставените автомобили. Екипът ни се намира на покрива на сградата „Маккандълс“ и гледката оттук е поразителна, ужасяваща. Повтарям, никой не знае какво представляват тия твари, откъде и защо са дошли…