Клифърд Саймък - Куклата на съдбата

Но би си струвало наистина, ако дърветата бяха засети с целта, която Найт загатваше в ръкописа си. Всяко дърво да е приемателна станция, която събира информация чрез средства, които не можех да си представя (може би чрез засичане на мисловни вълни?) и които проникват от галактиката. Милиони приематели по цялото протежение на галактиката, които засичат всички познати видове излъчване, обработват ги, подреждат ги и ги складират, докато стопаните минат край тях в определени интервали, за да приберат придобитите така познания. Но къде би могла да се събира получената информация? Естествено не в самите дървета, а навярно в семената, където тя се подрежда в сложни ДНК-РНК комплекси, като променя чисто биологичните характеристики на нуклеиновите киселини, така че там да се съхрани не само биологическа информация, но и още много други данни.

Изпотих се от мислите си. В използваните за склад от гризачите ями и хранилища имаше много по-голямо богатство, отколкото човек можеше да си представи. Хората, които биха могли да съберат семената и да стигнат до технологията и кода, чрез които се добиват познанията, щяха да бъдат в състояние да въртят на малкото си пръстче интелектуалните постижения на галактиката. Ако човек би могъл да пожъне преди стопаните на тази планетна градина, той явно би се добрал до голямо богатство. Стопаните обаче добре са съзнавали тази опасност и бяха взели необикновено строги мерки същността на тази планета и целта й никога да не станат достояние на някого. Тук можеше да идват пришълци, дори ако попаднеха наблизо, бяха призовавани, но след като се озоват на планетата, за тях изглежда ставаше невъзможно да я напуснат и да съобщят на галактиката какво са открили.

Чудех се колко често ли идват стопаните. Веднъж на хиляда години навярно. На хиляда години почти сигурно би се събрало галактическо познание, което си струва да се прибере. Или вече бяха престанали да идват? Дали не им се е случило нещо, което да е спряло събираческите им пътешествия? Или са изоставили цялото начинание, защото са решили, че вече не си струва усилията? В хилядолетията, които са изминали, откакто градът е построен и планетата засадена, може да е имало преосмисляне на ценностите и промяна в гледната точка, така че сега за тях — вече по-зряла или оглупяла раса — засаждането на планетата (или навярно на много планети) би могло да изглежда само като детинска програма, извършена необмислено като проява на младежки ентусиазъм.

Краката ми бяха започнали да се схващат от клечене и аз се протегнах, за да се подпра с длан на пода преди да сменя позата си. Ръката ми попадна на куклата. Не я вдигнах, не исках да я гледам. Просто прокарах пръсти по издяланата повърхност на тъжното лице и си помислих, че онези, които са засадили планетата и са построили града, не са били първите. Преди те да дойдат, тук е живял друг род, който е построил подобната на черква сграда в края на града. Някой негов представител е издялал куклата и може би, казвах си аз, това дело е било по-голяма победа, по-интелектуално и със сигурност с по-голяма емоционална стойност постижение от издигането на града и засаждането на дърветата.

Но сега нито един от тези родове го нямаше тук. Тук бях аз — представител на друга раса, може би не така велика, но не по-малко лукава от всяка останала. Бях тук, знаех историята, знаех и къде е съкровището, а съкровището беше нещо реално, много по-ценно от натрапчивия мит, който Найт бе преследвал. Беше нещо, което би могло да се продаде, и в това отношение го оценявах много по-добре, отколкото бих оценил един мит. Найт сигурно също е знаел — би трябвало да знае, за да пише по този начин за това, — но когато е научил, навярно вече е бил така обладан от търсенето на фантома си, че най-вероятно го е отминал като маловажно.

Нещастен глупак, помислих си — да отмине такъв шанс. Макар че си дадох сметка, че е възможно и да е научил, след като е разбрал, че планетата не може да се напусне.

Аз самият не бях убеден, че е така. Не можеше да няма начин. Винаги имаше изход, ако човек го търсеше достатъчно упорито. Бандата глупави градинари нямаше да може да ме задържи тук.

Първо щях да хапна нещо и щях да почина, а после щях да се заема с тези други светове. Въпреки мнението на Сара, че е най-вероятно те всичките да са изолирани светове, не бе разумно да се предполага, че на нито един от тях не съществува разумен живот, който да е дорасъл за пътешествия в космоса. А на мене само това ми трябваше. Нужно ми беше единствено да се добера до кораб, какъвто и да е кораб.