Едгар По - Откраднатото писмо

Edgar Allan Poe

The Purloined Letter, 1844

Сканиране и разпознаване: Светослав Иванов, 2006

Публикация: Издателска къща „Ведрина“, София, 1990

J.M.Dent & Sons LTD London, 1908

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2138]

Последна редакция: 2006-10-24 10:53:15

Няма нищо по неприятно за мъдростта от мъдруването. — Сенека (лат.). — Б. пр.

На третия етаж, улица „Дюно“ №33, предградие Сен Жермен (фр.). — Б. пр.

Вещ (фр.). — Б. пр.

Джон Абърнети (1754–1831) — английски хирург, известен с много грубото си отношение към пациентите. — Б. пр.

Кутия с принадлежности за писане (фр.) — Б. пр.

Прокрустово ложе — у древните гърци, леглото на разбойника Прокруст, на което той слагал жертвите си: на по-дългите отсичал краката, а по-късите изтеглял, за да се удължат. В преносен смисъл — изкуствена мярка, с която насила се мъчат да решат нещо. — Б. пр.

Франсоа Ларошфуко (1613–1680) — френски писател моралист. — Б. пр.

Жан Лабрюйер (1645–1696) — френски писател, сатирик-моралист. — Б. пр.

Николо Макиавели (1469–1527) — италиански писател, историк и политически деец. — Б. пр.

Томазо Кампанела (1568–1639) — италиански учен и писател. — Б. пр.

Изтънчени (фр.). — Б. пр.

Неразпределеност на средния термин (лат.) — във формалната логика едно от правилата за образуване на силогизма. — Б. пр.

В истинския смисъл (фр.). — Б. пр.

Себастиан Шамфор (1741–1794) — френски писател, секретар на Якобинския клуб; автор на посмъртно издадени афоризми, от които е взет цитатът. — Б. пр.

Мога да се обзаложа, че всяко общо разпространено мнение, всяка общоприета условност е глупост, щом е допаднала на мнозинството (фр.). — Б. пр.

Обикаляне (лат.). — Б. пр.

Добросъвестност (лат.). — Б. пр.

Честни хора (лат.). — Б. пр.

Джейкъб Брайънт (1715–1801) — английски писател, автор на книгата „Новата система, или анализ на античната митология“. — Б. пр.

Сила на инерцията (лат.). — Б. пр.

Леснотата да слезеш в подземното царство (лат.) — цитат от „Енеида“ на Вергилий. — Б. пр.

Анжелика Каталани (1780–1849) — италианска певица. — Б. пр.

Страшно чудовище (лат.) (Вергилий, „Енеида“). — Б. пр.

Такъв злокобен план е достоен ако не за Атрей, то поне за Фиест (фр.). — Б. пр.

„Атрей и Фиест“ — трагедия от френския драматург П. Кребийон-баща (1674–1762). Героите на пиесата са братя, които жестоко си отмъщават един на друг: микенският цар Атрей убива децата на Фиест, а Фиест прелъстява жената на Атрей и проклина дома му. — Б. пр.