Едгар По - Откраднатото писмо

— Крадецът — каза Г. — е министър Д., който би се решил на всичко, подобаващо или неподобаващо за един мъж. Кражбата е извършена колкото хитро, толкова и смело. Въпросният документ — ще кажа направо, става дума за писмо — бил получен от ограбената особа, когато се намирала сама в кралския будоар. Докато го четяла, изведнъж влязло друго високопоставено лице, от което искала непременно да го скрие. След като безуспешно се опитала да пъхне набързо писмото в едно чекмедже, била принудена да го сложи отворено на масата. То било обаче обърнато с адреса нагоре и тъй като по този начин съдържанието му останало скрито, не направило впечатление. В този момент влиза министър Д. Острият му поглед незабавно забелязва писмото, познава почерка, с който е написан адресът, вижда смущението на получателката и отгатва нейната тайна. След някои служебни работи, които както винаги претупва набързо, той изважда писмо, което много прилича на въпросното, отваря го, преструва се, че го чете, а после го слага до първото. Петнайсет минути разговаря пак по държавни въпроси. Най-после си тръгва, като взема от масата и писмото, на което няма право. Законната му собственица вижда това, но, разбира се, не смее да обърне внимание в присъствието на третото лице, което стои до нея. А министърът излиза, оставяйки на масата своето писмо, което е без никакво значение.

— Ето, значи — обърна се Дюпен към мен, — точно каквото е нужно, за да бъде властта пълна: крадецът знае, че на пострадалата е известен крадецът.

— Да — отвърна префектът, — и придобитата по този начин власт от няколко месеца се използува за много опасни политически цели. Ограбената личност с всеки изминат ден все повече се убеждава, че трябва да си възвърне писмото. Но това, разбира се, не може да стане открито. Накрая, доведена до отчаяние, повери работата на мен.

— А според мен по-проницателен агент — вметна Дюпен сред същинска вихрушка от дим — тя не може нито да желае, нито да си представи.

— Вие ме ласкаете — отвърна префектът, — но не е изключено да има такова мнение за мен.

— Ясно е — рекох аз, — както забелязахте, че писмото е все още у министъра, защото той дължи властта си над въпросната особа на притежаването, а не на използуването на писмото. Използува ли го, свършено е с тази Власт.

— Вярно — съгласи се Г. — и именно от това убеждение изхождам. Първата ми работа беше да претърся основно жилището на министъра, а главната пречка тук се състоеше в това, че обискът трябваше да стане без негово знание. Същевременно ме предупредиха за опасните последици, ако му дадем повод да отгатне намерението ни.

— Но вие сте много аu fait 3 3 Вещ (фр.). — Б. пр. в такива дирения — казах аз. — Парижката полиция често ги е вършила.

— Е, да, и именно затова не губех надежда. А и навиците на министъра ми осигуряваха голямо предимство. Той често отсъствува по цяла нощ от къщи. Слугите му никак не са многобройни. Те спят далеч от апартамента на своя господар и тъй като са предимно неаполитанци, лесно може да ги напие човек. Както знаете, аз имам ключове, с които мога да отварям всяка стая или кабинет в Париж. От три месеца всяка нощ участвувам лично в обискирането на жилището на Д. Честта ми е поставена на карта и да ви доверя една голяма тайна: наградата е голяма. Ето защо не се отказвах от претърсването, докато не се уверих напълно, че крадецът е по-хитър от мен. Смятам, че съм надникнал във всички кътчета и ъгълчета на помещенията, в които може да е скрит документът.

— Но нима не е възможно — подхвърлих аз, — при все че писмото може да е у министъра, в което няма съмнение, той да го е скрил някъде извън жилището си?

— Едва ли — каза Дюпен. — Сегашното деликатно положение на нещата в двореца и особено интригите, в които, както се знае, Д. е замесен, налагат документът да му е винаги под ръка, за да може всеки момент да го покаже — а това е не по-малко важно от притежаването на писмото.

— Да може да го покаже ли казахте? — повторих аз.

— Тоест да го унищожи — вметна Дюпен.

— Правилно — забелязах аз. — Значи документът явно се намира в дома му. Изключено е министърът да го носи у себе си.

— Точно така — съгласи се префектът. — Два пъти е причакван из засада — уж от разбойници — и грижливо претърсван под мое лично наблюдение.

— Можехте да си спестите този труд — каза Дюпен. — Защото предполагам, че Д. не е толкова глупав и сигурно е очаквал тези разбойници като нещо в реда на нещата.