Едгар По: Откраднатото писмо

— Не е толкова глупав каза Г., — ала е поет, а според мен само една стъпка дели поета от глупака.

— Вярно — произнесе Дюпен, след като смукна продължително и замислено от лулата си, — макар че и аз съм изпадал в тоя грях — стихоплетството.

— Не е зле да ни дадете някои подробности за вашите обиски — предложих аз.

— Е, откровено казано, пипахме бавно и претършувахме навсякъде. Аз имам отдавнашен опит в тия работи. Огледах цялата къща, стая по стая, като отделих за всяка по цяла седмица, и то само нощем. Първо прегледахме мебелите във всяка стая. Отворихме всички възможни чекмеджета, а, предполагам, знаете, че за обигран полицай тайни чекмеджета не съществуват. Само глупак може да пропусне „тайно“ чекмедже при такъв обиск. Това е толкова просто. Всяко писалище си има определена вместимост, пространственост, която трябва да се провери. А се водим от точни правила. Една петдесета от косъма не може да убегне от вниманието ни. След писалищата се заловихме за креслата. Проверихме възглавничките с тънките дълги игли, с които сте ме виждали да си служа. Свалихме горните дъски на масите.

— Защо?

— Понякога човек, който иска да скрие нещо, маха горната дъска на маса или друга подобна мебел, после издълбава крака, слага предмета в кухината и намества отново дъската. По същия начин се използува горната и долната част на краката на креватите.

— Но не може ли кухината да се открие с почукване? — запитах аз.

— Изключено, щом при слагането предметът се увие с достатъчно вата. Пък и в нашия случай се налагаше да действуваме безшумно.

— Невъзможно е обаче да се свалят всички дъски… да се разглобят всички мебели, в които може да се направи скривалище по споменатия от Вас начин. Едно писмо би могло да се направи на тънка навита тръбичка, която няма да се различава много по форма и големина от голяма кука за плетене, и в този си вид да бъде пъхнато в напречника на стол например. Нали не сте разглобили всички столове?

— Разбира се, не, но направихме нещо по рационално: прегледахме с помощта на мощен микроскоп напречниците на столовете в къщата и освен това сглобките на всички мебели. Ако имаше някакви следи от скорошно разглобяване, веднага щяхме да забележим. И най-малката стърготинка от работа със свредел например би се виждала голяма колкото ябълка. Всяка пукнатинка в лепилото, всяка необичайна пролука би направила впечатление.

— Предполагам, че сте прегледали огледалата между рамката и стъклото и не сте пропуснали леглата и завивките, а така също пердетата и килимите.

— Разбира се, а след като минахме по тоя начин абсолютно всички мебели, огледахме цялата къща. Разделихме цялото и пространство на части, които номерирахме, тъй че да не пропуснем никоя; после проверихме пак с микроскопа всеки квадратен сантиметър от помещенията, включително и двете съседни къщи.

— Двете съседни къщи! — възкликнах аз. — Сигурно доста работа ви се е отворила.

— Вярно, но предложената награда си струва труда.

— Обследвахте и пространството около къщата, нали?

— То е застлано с тухли. Създаде ни сравнително малко неприятности. Прегледахме мъха между тухлите, но го намерихме непобутнат.

— Вероятно сте търсили между книжата на Д. и книгите в библиотеката му?

— Естествено. Отворихме всички пакети и папки; разтворихме всяка книга и не се задоволихме като някои от колегите полицаи само да я отръскаме, а проверихме лист по лист всеки том. Измерихме също с най голяма точност дебелината на всяка корица и я огледахме много внимателно под микроскоп. Ако някой е разпарял наскоро подвързията, немислимо беше това да убегне от вниманието ни. Пет-шест тома, току-що излезли от ръцете на подвързача, грижливо проверихме надлъжно с иглите.

— Прегледахте ли пода под килимите?

— Безусловно. Махнахме всички килими и огледахме дъските с микроскопа.

— А тапетите по стените?

— И тях.

— Надникнахте ли в избите?

— Надникнахме.

— Значи — рекох — нещо сте сбъркали и писмото не е в къщата, както предполагате.

— Боя се, че сте прав каза префектът. — А вие, Дюпен, какво ще ме посъветвате?

— Наново да претърсите основно стаите.

— Това е абсолютно излишно — отвърна Г. — Повече от сигурен съм, че писмото не е в къщата.

— По-добър съвет не мога да ви дам — рече Дюпен. — Надявам се, че имате точно описание на писмото?

— О, да! — И префектът извади бележник и зачете гласно подробно описание на вътрешния и особено външния вид на липсващия документ. Скоро, след като свърши четенето на това описание, си тръгна в такова потиснато настроение, в каквото не бях виждал дотогава добрия джентълмен.