Едгар По - Откраднатото писмо

— Грешите. Аз го познавам добре — той е и едното, и другото. Като поет и математик сигурно разсъждава добре; само като математик изобщо не би могъл да разсъждава и така лесно би попаднал в ръцете на префекта.

— С тези разсъждения, които противоречат на общо разпространените схващания — рекох, — вие ме учудвате. Нима искате да опровергаете потвърдената от векове истина: че математическият ум винаги се е смятал за ум par excellence 13 13 В истинския смисъл (фр.). — Б. пр. .

— Il у a a parier — отговори Дюпен, цитирайки Шамфор 14 14 Себастиан Шамфор (1741–1794) — френски писател, секретар на Якобинския клуб; автор на посмъртно издадени афоризми, от които е взет цитатът. — Б. пр. — que toute idee publique, toute convention recue, est une sottise, car elle a con venue au plus grand nombre 15 15 Мога да се обзаложа, че всяко общо разпространено мнение, всяка общоприета условност е глупост, щом е допаднала на мнозинството (фр.). — Б. пр. . Съгласен съм с теб, че математиците са положили немалко усилия да разпространят всеобщата заблуда, за която намеквате и която си остава заблуда, колкото и да я представят за истина. С вещина, която би послужила за по полезна цел, са въвели например термина „анализ“, приложим към алгебрата. Французите са виновни за тази заблуда; но ако терминът има някакво значение, ако думите придобиват ценност при употреба, тогава „анализ“ е равнозначно на „алгебра“, така както латинското „ambitus“ 16 16 Обикаляне (лат.). — Б. пр. значи „амбиция“, „religio“ 17 17 Добросъвестност (лат.). — Б. пр. „религия“ или „homines honesti“ 18 18 Честни хора (лат.). — Б. пр. — почтени хора.

— Чувствувам, че ще се скарате с някой от парижките алгебристи — казах аз; — но продължавайте.

— Аз оспорвам полезността и оттук — ценността на оня разум, който се култивира в някаква специфична форма извън абстрактно логичната. Отхвърлям по-специално разума, развит чрез изучаване на математиката. Математиката е наука за формата и количеството, математическото разсъждение е просто логика, приложена в наблюдения върху формата и количеството. Голяма грешка е да се мисли, че дори истините на така наричаната чиста алгебра са абстрактни или общовалидни истини. А тази грешка е толкова колосална, че ме учудва всеобщото и разпространение.

Математическите аксиоми не са аксиоми на всеобщата истина. Това, което е вярно за науката на отношенията — за формата и количеството, често е дълбоко погрешно, що се отнася до морала например. В тази наука обикновено излиза, че сумата на частите не се равнява на цялото. Тази аксиома не е вярна и в химията. Не е вярна и когато се определя мотивът на действието, защото два мотива, всеки с определена стойност, при събирането им не придобиват непременно стойност, равна на сумата на събираемите. Има много други математически истини, които са истини само в границите на науката за отношенията. Но математикът по навик изхожда от ограничени истини, като че ли те имат абсолютно всеобщо приложение — така всъщност мисли цял свят. Брайънт 19 19 Джейкъб Брайънт (1715–1801) — английски писател, автор на книгата „Новата система, или анализ на античната митология“. — Б. пр. в своята научно много издържана „Митология“ споменава за подобен източник на заблуда, като казва, че „макар никой да не вярва в езическите митове, ние все забравяме това и правим изводи от тях, като че са съществували реално“. Алгебристите обаче, самите те езичници, вярват в „езическите митове“ и черпят изводи от тях не толкова от разсеяност, колкото от необяснимо умопомрачение. С една дума, не съм срещал досега нито един математик, комуто да може да се разчита извън съвпадащите корени или който тайно да не вярва, че x2 + px е абсолютно и безусловно равно на q. Опитайте се, ако обичате, да кажете на някой от тези господа, че според бас може да има случаи, когато x2 + px съвсем не е равно на q и след като му обясните какво имате предвид, бягайте колкото се може по-далеч от него, защото положително ще се постарае да ви обори.

— Мисълта ми е — продължи Дюпен, когато аз направо се изсмях на последните му думи, — че ако министърът беше само математик, нямаше да има нужда префектът да ми дава този чек. Аз обаче знаех, че е едновременно и математик, и поет, затова нагодих подхода си към тия негови качества, съобразявайки се при това със заобикалящите го обстоятелства. Знаех също, че е придворен и на всичко отгоре смел интригант. Такъв човек, помислих си аз, не може да не познава обичайните методи за действие на полицията. Не може да не предугади — и събитията доказаха, че е предугадил — устроените му засади. Непременно е предвидил, разсъждавах аз, тайните обиски в жилището си. Честите му отсъствия нощем от къщи, които били добре дошли за префекта, понеже смятал, че му гарантират успех, за мен бяха само хитрости, целящи да дадат възможност на полицията да извърши щателен обиск и така по-скоро да и внушат убеждението, до което Г. фактически стигнал накрая — убеждението, че писмото не е в къщата. Чувствувах също, че целият низ от мисли непременно ще мине през главата на министъра. А това неминуемо ще го накара да се отнесе с презрение към всички обикновени скривалища. Той, разсъждавах аз, не може да бъде толкова глупав да не съобрази, че и най-скришните и потайни кътчета на къщата му ще бъдат отворени като най-обикновен долап пред очите, сондите, свределите и микроскопите на префекта. С една дума разбирах, че ходът на събитията, ако не и разумът, ще го принуди да избере простотата. Сигурно си спомняте как се превиваше от смях префектът, когато при първата ни среща подхвърлих, че може би тази загадка го измъчва толкова само защото е много очебийна.