Едгар По - Откраднатото писмо

Проточих колкото се може посещението си и докато обсъждах най-оживено с министъра тема, която, както знаех, винаги го интересуваше и вълнуваше, съсредоточих вниманието си върху писмото. При този оглед се помъчих да запомня неговия външен вид и мястото му на поставката и накрая направих едно откритие, което разпръсна и най малките ми съмнения. Разглеждайки краищата на документа, забелязах, че са по-протрити, отколкото би било необходимо. Те бяха с оня начупен вид, какъвто има твърда хартия, когато се сгъне веднъж, затисне се с папка, а после се разгъне и прегъне отново по същите ръбове, само че в обратна посока. Това откритие беше достатъчно. Стана ми ясно, че писмото е било обръщано наопаки като ръкавица, преадресирано и запечатано отново. Сбогувах се с министъра и веднага си тръгнах, оставяйки на масата една златна табакера за енфие.

На другата сутрин се върнах за табакерата, при което подновихме много енергично разговора от предния ден. Обаче, докато бяхме увлечени така, точно под прозорците на къщата се чу силен гърмеж, като от пистолет, последван от страшни писъци и от виковете на уплашена тълпа. Д. се завтече до един от прозорците, отвори го и погледна навън. В това време аз пристъпих до поставката за картички, взех писмото, пъхнах го в джоба си и го замених с точно копие (поне по външен вид), което грижливо бях приготвил в квартирата си, като имитирах много изкусно монограма на Д. с помощта на отпечатък от хляб.

Суматохата на улицата бе предизвикана от разюздаността на някакъв човек с мускет. Той стрелял в тълпа жени и деца. Патронът обаче се оказал халосен и оставили човека да си върви по пътя, смятайки го за луд или пиян. Когато онзи изчезна, Д. се дръпна от прозореца, където го бях последвал незабавно, щом се сдобих с нужния предмет. Скоро се сбогувах с министъра. Мнимият луд беше нает от мен.

— Но какво целяхте, като сменихте писмото с факсимиле? — запитах. — Нямаше ли да бъде по добре още при първото посещение да го грабнете открито и да си отидете?

— Д. е корав, хладнокръвен човек — отговори Дюпен. Освен това положително има в къщата си предани хора. Ако бях направил безумния опит, който предлагате, може би нямаше да изляза от там жив. И добрите парижани едва ли щяха да чуят вече за мен. Но освен тези съображения си имах определена цел. Вие знаете политическите ми убеждения. В тая работа аз действувам като защитник на засегнатата дама. Година и половина министърът я е държал във властта си. Сега обаче тя го държи във властта си, защото той, без да подозира, че писмото вече не е у него, ще продължава да я изнудва, като че то е още в ръцете му. Така неминуемо ще си навлече мигновена политическа гибел. При това падението му ще бъде не само стремглаво, но и скандално. Каквото и да разправят за facilis descensus Averni 21 21 Леснотата да слезеш в подземното царство (лат.) — цитат от „Енеида“ на Вергилий. — Б. пр. , при всякакъв вид катерене, както е казала Каталани 22 22 Анжелика Каталани (1780–1849) — италианска певица. — Б. пр. за пеенето, е много по-лесно да се качваш, отколкото да слизаш. В случая аз не изпитвам съчувствие, нито дори съжаление към тоя, който слиза. Той е monstum horrendum 23 23 Страшно чудовище (лат.) (Вергилий, „Енеида“). — Б. пр. , гений, но безпринципен човек. Признавам обаче, че много би ми се искало да узная какво точно ще помисли, когато тази, която префектът нарича „известна личност“, му се възпротиви и той се принуди да отвори писмото, което аз сложих в поставката.

— Какво? Нима сте написали нещо специално в него?

— Хм… виждаше ми се неприлично да оставям бял лист… обидно би било. Когато веднъж във Виена Д. ми погоди номер, казах му съвсем добродушно, че ще му го върна. А тъй като съм сигурен, че ще полюбопитствува да узнае самоличността на човека, който го е надхитрил, сметнах, че ще е жалко да не му оставя някакво разковниче. Той познава добре почерка ми, затова просто преписах в средата на празния лист думите: Un dessein si funeste, S’il n’est digne d’Atree, est digne de Phyeste 24 24 Такъв злокобен план е достоен ако не за Атрей, то поне за Фиест (фр.). — Б. пр. .

Това е от „Атрей“ на Кребийон 25 25 „Атрей и Фиест“ — трагедия от френския драматург П. Кребийон-баща (1674–1762). Героите на пиесата са братя, които жестоко си отмъщават един на друг: микенският цар Атрей убива децата на Фиест, а Фиест прелъстява жената на Атрей и проклина дома му. — Б. пр. .

© 1990 Борис Миндов, превод от английски