Емилио Салгари - Последните дни на Картаген

Около пладне на същия ден, в който Офит беше при Хирам и взе със себе си Фулвия, няколко бедни рибари бяха излезли в морето. Цялото крайбрежие тук беше песъчливо, плитко и осеяно със скали.

— Хей, лодкари! — внезапно извика нечий повелителен глас. — Карайте насам!

Но рибарите недоумяваха накъде да гребат.

— В името на Съвета на сто и четиримата! — продължи същият глас. — Подчинявайте Се!

Изплашените бедняци не посмяха да не послушат този, който им заповядваше от името на Съвета на сто и четиримата, и бързо загребаха към скалата, отдето идеше гласът.

В лодката веднага скочи човек, облечен в хубава, но изцапана с пясък и водорасли ризница.

— Какво искате, господине? — попита най-старият от лодкарите странния пътник.

— Още сега да ме заведете в града, а после да се махнете и да си завържете езиците! Знаете, че Съветът не се шегува! — добави заплашително непознатият.

Рибарите се подчиниха и лодката заплува към града. Едващо спрели, Фегор /че това бе той, читателите навярно са се досетили/ скочи и без дори да благодари, се отдалечи. Тръгна към двореца на стария Герман.

Шпионинът бе успял да се спаси.

Той беше изпълнен с ярост и мислеше само за едно: да си отмъсти на Хирам и да отвлече Фулвия. Яростта му се увеличаваше и от преживяното през нощта. А тя бе пълна с ужаси. Заплашваха го и бесните вълни, и морските тигри — акулите, и неизмеримите дълбочини на морето. Но все пак се спаси. Някакъв случаен каприз на вълните и той — полумъртъв — бе изхвърлен на една скала. Там го завари денят и оттам видя лодкарите.

Герман веднага прие Фегор и той с няколко думи му каза, че тирският заточеник Хирам се е завърнал, откраднал е една девойка, определена за жертва на Молох, и вчера през нощта е бил на среща с Офит в нейните покои. Трудно можем да си представим какво впечатление произведоха тези думи върху гордия патриций. Той начаса заповяда да доведат при него любимата робиня на Офит. Треперещата нещастница влезе заедно с един негър исполин, приличащ повече на маймуна, отколкото на човек. В ръката си той въртеше жилав бич.

— Къде е господарката ти? — попита строго Герман.

— В стаята си, господарю.

— Тя е излизала и ти си била с нея. Къде сте ходили?

— На разходка в града.

— А после?

— После господарката пожела да се разходи с лодка.

— Гур! Помогни и да проговори — обърна се Герман към негъра. Тоя замахна и по нежните плещи на робинята изби кървав пръстен. Робинята изпищя.

— Е? Говори!

— Господарката посети някакъв кораб от Тир … Тя искаше … тя купи няколко гълъба… после доведе тук една нова робиня.

— Какво? Ама че фантазии. У нас и бездруго е пълно с роби, а Офит довежда нови. Но, Гур, сигурно ще поговориш малко с нея?

— О! Няма смисъл! — каза Фегор, започнал да се тревожи. — Мисля, че новата робиня не знае нищо. Но от тази може да се чуе още.

При тези думи Гур, който нетърпеливо въртеше бича в ръцете си, с някаква наслада започна да сипе удари върху гърба и гърдите на младата робиня.

— Стига! — заповяда Герман. — Изведи я! — Той разбра, че тя не знае повече нищо. После се обърна към Фегор и каза: — Ще можеш ли да направиш така, че новата робиня да изчезне?

— Да, но ще трябва да ми я предадеш. — Очите на Фегор радостно заблестяха.

— Върви след мен — каза старецът, като тръгна към горния етаж, където бяха покоите на Офит.

— Кой е? Ти ли си, татко? — чу се отвътре сребрист глас. — Влез! Тук винаги е отворено за теб.

Герман прекрачи прага и Фегор като сянка се плъзна след него. Като го видя, Офит се намръщи.

— Не знаех, че не си сам, татко.

— С мен е Фегор. Той не за пръв път идва у дома.

— Да, знам — хладно отговори девойката. — Но какво те е накарало да доведеш тук чужд човек? — Ударът попадна право в целта: при картагенците, както и при финикийците, прага на женската част в къщата можеше да прекрачва само свой човек и никога чужд. Последното се смяташе като оскверняване на честта. Но за отстъпване бе късно и Герман направо попита къде е новата робиня.

— Ще я видиш, но не трябва да забравяш, татко, че ми е много неприятно да ти напомням — аз съм притежателка както на имота си, така и на робите си.

Гордият патриций пак понесе удар. Законите на Картаген не му позволяваха да се меси в частния живот на неговата осиновена дъщеря.

— Но ти си излизала, къде си била?

— А, някой подлец ти е доложил вече? — кипна девойката. — Но ти забравяш, татко, че аз не съм дете. И не съм длъжна да давам отчет никому… дори и на теб.