Емилио Салгари: Горският вампир

Усилията им скоро се увенчаха с успех. След кратко копане те намериха една златна жилка. Радостта им беше голяма. Значи мълвата за баснословните богатства, скрити в недрата на девствените гори, не беше празни приказки.

Братята използуваха близкото поточе за промиване на златния пясък. Първият им опит ги възнагради богато. До вечерта събраха близо половин килограм злато.

Щастието ги споходи. Ако златната жилка не се изчерпеше за няколко месеца, можеха да станат собственици на голямо състояние.

— Ще се върнем в нашата Сицилия като перове — разправяше Марко, гледайки жадно златния прах.

— Да, но ако ни нападнат? — добави Джовани.

— Кой може да ни нападне? — запита Марко. — На четиридесет мили оттук няма жив човек.

— А индианецът?

— Да върви по дяволите. Искаше само да ни сплаши. Нищо повече.

Но за нещастие се случи обратното.

След една скромна вечеря от сланина и хляб — обикновена храна за златотърсачите — двамата братя изпушиха по лула и се приготвиха да си лягат. Джовани спеше леко. Към полунощ дочу някакъв шум навън. Предполагайки, че някой леопард обикаля около колибата, той не се осмели да отвори вратата и да провери.

Грабнал пушката в ръка, златотърсачът се ослушва известно време, след което си легна наново и продължи съня си.

Какво бе учудването му сутринта, когато видя кръв по ризата и по лицето си.

Повдигна се и поиска да отиде при брат си, но изнемощял падна в леглото.

— Вампирът! — извика той пребледнял. — Значи дивакът изпълни заканата си.

Направи свръхусилие и отиде при Марко. Но и той беше изцапан с кръв. От една невидима почти дупчица под слепите му очи струеше кръв.

Джовани го хвана за раменете и го раздруса. Марко се пробуди и когато погледна брат си, остана учуден.

— Каква е тази кръв по лицето ти? — попита той с отпаднал глас.

— И твоето лице е окървавено — отвърна Джовани. — Вампирът на индианеца.

— Но как е станало?

— Докато сме спали.

— Чувствувам се без сили. Доста кръв трябва да е изсмукал проклетникът.

— Тези хвъркати са много жадни и не пущат жертвата си, докато не се наситят.

— Откъде е влязъл този звяр?

— През комина — каза Джовани. — Няма откъде другаде.

— Ако индианецът дойде тази нощ, скъпо ще ми плати.

— Не се съмнявам в това, братко. Чух подозрителен шум. Помислих, че е леопард. А то било дивакът.

— Да легнем да почиваме, братко.

— Не. Ако останем тук, вампирът ще ни довърши.

— По-добре да убием индианеца и вампира му — предложи Джовани с решителен глас. — Тази нощ ще ги чакаме. Ако посмее да дойде, никога вече не ще се завърне в гората.

Отидоха да се измият на поточето. Чувствуваха се тъй безсилни, че бе невъзможно да работят на мината.

Решиха тоя ден да почиват. Джовани обиколи колибата. Търсеше да види индианеца или вампира. Но не откри никакви следи от тях. Намери само отпечатъци от боси крака. Сигурно бяха на дивака.

Щом мръкна, братята се затвориха наново в колибата и се престориха, че спят.

Бяха минали няколко часа. Джовани, както и миналата нощ, усети леки стъпки и шум от движещи се клони.

— Индианецът каза той.

— Дали не е някой нощен обитател на гората? — усъмни се Марко. — Тези гори са пълни със зверове.

Джовани се приближи до отвора, който служеше за прозорец, и погледна навън. Луната блестеше с цялото си великолепие и открояваше най-дребните предмети. Ако човек минеше през рядката гора, без друго щеше да бъде забелязан от златотърсачите.

Известно време Джовани не виждаше нищо. Дочу обаче слабо свирене от близката група палмови дървета. Миг по-късно забеляза красив леопард, над който летеше вампир. От време на време хвъркатото животно кацаше на гърба му.

— Дори и звярът е опитомен! — помисли Джовани. — Този индианец трябва да е дявол в човешки образ. Дръж пушката си готова за стрелба и се преструвай на заспал.

Братята легнаха на сухите листа и наостриха слух. Чу се леко приплясване на криле в комина, а след това една сянка се вмъкна в колибата.

Последваха два изстрела и вампирът падна мъртъв на земята.

— Ако сте го убили, ще накарам моя леопард да ви разкъсачу се глас отвън.

— Индианецът! — извикаха в един глас братята. Напълниха отново пушките и излязоха навън, решени да свършат с дивака. Но не намериха никого. Тогава захвърлиха тялото на гнусното хвъркато животно и се приготвиха да спят спокойно.

На сутринта братята се събудиха бодри и отпочинали. Убедени, че индианецът е напуснал мястото завинаги, те започнаха работа. Него ден събраха още половин килограм златен пясък.