Емилио Салгари - Златото на Аляска

— Не — отговори Бени. — Белият брат от много време няма огнена вода и от сутринта не е пил друго освен обикновена вода Смее се, защото го смяташ за твърде наивен.

— Какво искаш да кажеш?

— Че твоят бледолик брат познава индианците, скалпирали притежателите на каруцата, която лежи на края на гората.

— Ух! — извика индианецът, без да губи самообладанието си. — Тогава моят брат ще ми каже кои са?

— Разбира се.

— И кои са били тогава?

— Големите кореми.

— А!… Куче! — изрева индианецът, като се опита да се наведе, за да вземе нещо, което бе скрил сред храстите.

Бени, който стоеше нащрек, бързо се хвърли напред и като насочи пушката към гърдите му, извика заплашително:

— Стой или ще те убия!…

Индианецът разбра, че животът му е в опасност, изправи се скръсти ръце и отговори с присъщото си спокойствие:

— Белият брат желае война?… Значи не знае, че Шарената опашка е воин, много почитан от своето племе и неговата смърт ще бъде отмъстена?

— Зная — отговори каубоят — и не желая война с Големите кореми, нито пък имам намерение да убивам своя червенокож брат. Само искам да ме последваш в лагера и да останеш заложник, докато се срещна с Червения облак и поговоря с него.

— Аз, заложник?…

— Да, скъпи мой, и те предупреждавам, че ако се противиш и не ме последваш, ще ме принудиш да изпразня пушката си в теб.

— И какво смяташ да правиш с мен, братко мой?

— Абсолютно нищо. Ще ядеш на моята маса ще пушиш колкото тютюн искаш, ще пиеш от малкото уиски, което все още имам, и нищо повече Разбра ли ме? Или мой гост, или куршум в сърцето.

— И кога ще мога да се върна при своите?

— Много скоро, ако Червеният облак бъде разумен.

— Да взема ли оръжието си?

— Моят брат ще го остави, където си е; ще си го вземе тогава, когато вече няма да бъде мой гост. Уискито може да му изиграе някоя шега и в един момент лошото настроение да го накара да вземе скална ми, а аз държа на косата си, тъй като зная, че в прерията перуките не растат по върховете на бьфало грас. Хайде, твърде много се разбъбрихме. Засега моят червенокож приятел ще дойде да обядва с нас След всичко едно хубаво прясно парче бизонско месо струва много повече от куршум в корема.

Индианецът го изгледа мълчаливо, с очи, оживени от тъмен блясък, който издаваше силното му желание да се отърве от белия брат, после с кимане на главата направи знак на съгласие и изрече кратко:

— Да бъде!

— Ето че Шарената опашка стана разумен — каза Бени, като се смееше. — Излез от храстите и върви пред конете: ние ще ти бъдем като почетен ескорт.

Гарванът, макар и без желание, го послуша, без да посмее повече да се наведе, за да вземе оръжията си. Бени го последва с пушка в ръка качи се на своя мустанг и малката група напусна горичката. Навлязоха в прерията сред която се виждаше голямата каруца, заобиколена от пасящите наоколо волове и коне.

Индианецът вървеше с удължена крачка характерна за червенокожите, които освен ловки ездачи са и най-неуморимите пешеходци на американския континент, способни да извървят за една нощ до сто километра. Шарената опашка не показваше безпокойство, нито страх, но очите му следяха с особено внимание тревата наоколо. Той си даваше вид на разсеян, въртеше глава, но от погледа му не убягваше нито едно движение на двамата конници. Бе готов да се възползува и от най-малката им разсеяност, за да избяга. Бени обаче не бе човек, когото можеш да излъжеш Индианецът го шпионираше, но и той не откъсваше поглед от пленения и не изпускаше пушката. Бек, като истински мексиканец, бе развързал едно дълго въже от оплетена кожа завършващо с желязна халка — тъй нареченото ласо, използувано за ловене на диви коне и волове, което прекрасно можеше да му послужи и срещу Гарвана, ако той имаше намерение да избяга. Когато наближиха каруцата, чуха скалпирания да пита с още слаб глас:

— Вие ли сте, приятели?

Шарената опашка спря изведнъж и погледна двамата каубои.

— Кой е при вас? — попита той.

— Един твой познат — отговори Бени, като се усмихваше.

— Един бледолик?

— Да.

— Когото познавам?

— Надявам се.

Бени слезе от коня, след като даде знак на Бек да наблюдава индианеца, и се качи на каруцата. Скалпираният, като го видя, се надигна, мъчейки се да се усмихна Опита се да отвори уста, за да каже нещо, но каубоят го изпревари с думите

— Разбирам ви. Не се страхувайте момчето скоро ще бъде спасена.

— Видяхте ли го?

— Не но преди да залезе слънцето ще видя Червения облак.