Владимир Свинтила - Развратителното въздействие на администрацията върху духа

В Европа тази прослойка непременно ляга върху по-стари традиции, непременно се свързва със средновековните типове на администрация — военната, съдебната администрация, те директно се пораждат от средновековните, от феодалните институции. Макар че често пъти се пораждат в една много хитра форма — като спор с тях и като тяхно опровержение. Че ето, преди окръжният управител е можел това, съвременният не го може… Разбира се, има следното: ако един областен управител във Франция или в Германия в XVIII в. е извършвал редица насилия по отношение на хора от населението, той ги е извършвал наистина с целта на едно въвеждане на ред. Защото ако пък изучаваме правонарушенията, XVI — XVIII в. са времената на най-жестоките убийства, на най-жестоките грабежи, на най-широкото разбойническо съсловие, което тогава представлява една промишленост — от него се препитават големи маси от населението. И употребата на армията за въвеждане на ред, нахлуването на няколко взвода в някое село заради залавянето на разбойници е било оправдано. Новата обстановка е обстановката на машините, на машинния труд, която за първи път предлага работа на една огромна свободна ръка, на която средновековието, манифактурата не е можела да предложи работа. Машинната промишленост в това отношение е едно спасение за субпролетариата. Вече тези разбойнически набези не са приходоносни, човек може да изкара хляба си в промишлеността. Това е нов момент и заради това модерната администрация тогава не е била така натоварена с правозащитни функции.

Но несъмнено тя има дълбока връзка със средновековната и несъмнено българската администрация има своята дълбока връзка с османската, включително и с администрацията на Втората държава. Ако върху европейската администрация лягат обвинения и недоволства от този тип, мислете си за функциите и за качеството на българската администрация. Примерно след 9.IX., когато тираничният режим възстанови всички спомени от турската администрация — всички! — се оказа, че тези спомени са съвършено живи в българското село. Примерно за Вълко Червенков и впоследствие за Тодор Живков говореха с възторг, че те много обичат пашалъка, значи пашата с неговата активност е оставил определен спомен. Живков повече от Червенков беше привърженик на нравите на пашалъка, с ловната дружина, с хайките за вълци — това е занимание на пашата. Всеки областен или окръжен секретар се явяваше един големец от феодален тип. Има различни случаи, някои от които са направо куриози, но които са реални. Примерно окръжният секретар на Търново правеше една баня сутрин в басейна на търновската баня. Той отиваше да се къпе към 10 ч. Докато той не влезе в басейна, във водата не се пуска никой. Той трябва да влезе в чистия басейн. И като излезе той от басейна, тогава се пускат гражданите. Този куриозитет и привилегии от този тип се считаха напълно естествени. Някои от тях са много дребни, жалки и смешни, но независимо от всичко, са! В квартала имаше еднн ресторант, „Горски цар“, където пенсионираният Антон Югов си прекарваше времето. Той идваше към 11 ч. и си отиваше към 11. Ресторантите имат почивно време, някъде от 3 до 5–6 ч., минават граждани и виждат, че там седи една компания, т.е. ресторантът работи, и чукат. Излиза един келнер и казва: „Затворено е.“ Те казват: „Ами гледаме, че има хора.“ И тогава келнерът се обръща и казва: „Да си бил и ти министър-председател на България, и за тебе нямаше да има работно време.“ Този, който чува това възражение, се сепва, той не протестира, той го приема. Когато установиха АПК-тата, местен човек в Ямбол от типа на краеведите успя да установи, че АПК-то в Ямбол съвпада териториално със стария спахилък. При това АПК-то се управлява от един човек, който по някаква игра на съдбата е пра-пра-внук на чифликчията, който е управлявал спахилъка. Т.е. възстановен е абсолютно спахилъкът. Аз попаднах на такъв случай в Елхово. Чествуваше се годишнина на един писател от този край и ние отидохме на тържеството в читалището, след което ни канят на вечеря. И на вечерята присъствува шефът на АПК-то. От него аз разбирам, че АПК-то посреща тези извънредни разходи, защото общината няма пари. Каква картина се разкрива: той е пратил хора, работници от АПК-то, през нощта да ловят бяла риба в язовира — беше февруари. И тия хора не протестират за това, че зимно време, през нощта ги пращат да ловят риба, този нощен лов е между другото доста труден. И като поискали да дойдат и те на вечерята, шефът им казал: „Вие не сте никакви хора, как ще дойдете, вие ще донесете рибата.“ И като го питам защо от Тунджа не са хванали риба, той казва: „Тунджанската риба не е хубава, тази е хубава“ — разви доста салтанати. И там имаше двама-трима негови адмиратори, които непрекъснато му казваха: „Какво правиш ти бе, помисли си какво правиш! Ти даваш на 50 000 души работа.“ Оказва се, че един шеф на АПК владее 50 000 души. Всичко това, извинете, не са модерни понятия и не могат да се образуват в една модерна психика. Всичко това е възкресяване на османското владичество, както османското владичество представлява едно възкресяване на византийската империя. Това са неща, които се следват в един неумолим ритъм.