Книга на мъртвите на древните египтяни

Подобни асоциации са налице и при обожествяването на крокодила, който в древноегипетската култура е почитан до такава степен, че са му посветили цял град. Но той вероятно се е превърнал в свещен символ и заради свойствата, които изявява пред човека. Крокодилът е единственото от животните във водата, което има прозирни клепачи и вижда, без да бъде забелязан, а това е една от най-главните божествени способности. Освен туй крокодилът снася шестдесет яйца, които се излюпват за толкова дни и живее не повече от шестдесет години. Не е ли това наистина някакво знамение на природата и само по себе си символ на плодовитостта? Но той поглъща и унищожава. Затова в същото време е и демон на злината. И още символно съчетание на противоречивите състояния и явления в природата и в живота на човека. Затова като бог (Себек) крокодилът се почита преди всичко в качеството му на хищник, въпреки че за да се спасят от него при преминаване на реката, хората са му правели комплименти, славейки го като „прелест на водата“, като „голямото мъжко същество“, „бог на плодовитостта“, „на водните, земни и небесни простори“ и т.н.

След крокодила в пантеона на древноегипетските богове ще съзрем една дълга върволица от богове-животни, и то толкова дълга, че оставаме с впечатлението за обожествяване едва ли не на всяка от животинските твари, населяващи египетската земя. Интересното е, че древните египтяни винаги са ги съединявали с човека, с неговото тяло и са зооморфизирали само главата (която заедно със сърцето е била изразителят на жизнените и интелектуалните сили). Доста странно впечатление наистина прави това съчетание между животинския облик и многобройните, най-абстрактни и дори тайнствени символи на божествеността, където абстрактното върви наопаки. Тук човешкото тяло е едва ли не само някакъв материал, с който животното, заело мястото на неговата глава, трябва да се отличава от обикновения представител на съответния животински вид и за да държи в ръцете си многобройните символи на божествени добродетели, универсални способности и мъдрост. Животинските образци са станали символ, а човешкото тяло — техен носител. Във всички други спонтанно или стихийно създадени мирогледни картини, образите на животните се изпълват с човешки значения. Тук става обратното — в животинския лик се внедрява съвкупната представа за човека и животното.

Многобожието и непрестанното утвърждаване на нови божества при наличието на вече утвърдените, както и местният произход на различните божества е друга, твърде показателна черта на житейската древноегипетска философия. Това обстоятелство също ни говори за една първичност, която, както се вижда от самата история на древноегипетската духовна култура, може спокойно да съжителствува с най-абстрактни продукти на въображението и обществената психика. Нагледен пример за това съжителство е почитта към духовете-покровители в почти всички страни от Индокитайския полуостров днес, в края на XX век. Духовни покровители на селищата стават исторически лица, допринесли за добруването на народа, чиято възхвала ги е обожествила. Най-често обаче това са митове, родени в съответното селище. Това са духовете на различни обекти: на обожествени сексуални части от тялото; на животни, почитани суеверно (от страх пред болест или нападение); на земята и дърветата; на същества, които са починали в свещен час или при изключителна обстановка, и т.н. Всеки дух си има своя собствена история, която хората запаметявали и обогатявали с наслоения от житейски случки. Всяко селище от своя страна си има един или няколко местни духове, които почита и понякога подрежда в някакво съподчинение. В много случаи жителите на едно селище започват да обожествяват някои от духовете на съседното селище. Духът-покровител олицетворява в сетивен вид общите спомени на хората от селището, правилата, обичаите, нравствените мерила и възмездията. Той в същност е свързващата духовна сила на жителите в един район и в този смисъл олицетворява и самия район.

Колко нагледно ни е представена в наше време далечната древноегипетска история! Има достатъчно свидетелства, за да се твърди, че поредицата от божества в древноегипетската душевност и бит се е утвърдила именно по този почти класически път. Изникнала е от исторически неповторимото, но и закономерно съчетание на представата за неясното, на загадъчното с най-важното в съответните жизнени обстоятелства. А може би и като някакъв хералдичен белег на племето или общността?