Едгар По - Златният бръмбар

Около месец по-късно (в течение на това време не видях нито веднъж Льогран) в Чарлстън ме посети неговият слуга Юпитер. Никога преди това не бях виждал добрия стар негър толкова отчаян и се уплаших, че някакво сериозно нещастие е сполетяло моя приятел.

— Е, Юп — обърнах се аз към него, — какво се е случило? Как е господарят ти?

— Прафо да си кажа, маса, не е добре, не е здраф.

— Не е здрав ли? Наистина съжалявам да чуя това. От какво се оплаква?

— Там е работата я! Никога не се оплакфа от нищо, но е много болен.

— Много е болен, Юпитер? Защо не каза това веднага? На легло ли е?

— Не, не е! Скита и никъде не можеш го намери, там го стяга чепикът; душата ме боли за бедния маса Уил.

— Юпитер, не разбирам какво говориш. Господарят ти бил болен. Не ти ли е казал какво го боли?

— Не се сърдете, маса, за дребни работи; маса Уил казфа, че му няма нищо, но защо тогафа скита такъф, с нафедена глафа, скръбен и побелял като гъска? И през цялото фреме прафи сметки…

— Какво прави, Юпитер?

— Смята със цифри фърху някакъф списък, най-странните цифри, какфито съм фиждал досега. Казфам фи, страшно ми стафа. Фсе го пазя, от очи го не изпускам. Оня ден ми се изплъзна преди изгреф и целия божи ден се губи. Приготфих си голяма пръчка, да го натупам здрафата, щом се фърне, но се оказах голям глупак и фъф края на краищата сърце не ми даде да го напрафя, изглеждаше толкова тъжен.

— А? Какво? Ах, да! Добре си направил, че не си бил много строг към бедния човек; не го бий, Юпитер, няма да го понесе, но имаш ли някаква представа на какво се дължи тази болест или по-скоро тази промяна в поведението му? Да не се е случило нещо неприятно, след като се видяхме за последен път?

— Не, маса, нищо неприятно не е имало оттогафа ; страхувам се, че дотогафа е имало, този същия ден, когато бяхте у нас.

— Как? Какво имаш предвид?

— Ами, маса, мисля за бръмбара, за него.

— За какво?

— Бръмбара. Сигурен съм, че този златен бръмбар е ухапал маса Уил някъде по главата.

— А какво те кара да мислиш така, Юпитер?

— Големи нокти, маса, и устата също. Никога не съм фиждал такъф дяфолски бръмбар; рита и хапе фсичко, което се доближи до него. Маса Уил го хвана, но феднага го пусна, казфам фи, тогафа сигурно го е ухапал. Не ми харесфа устата на бръмбара, затова не го фзех с ръка, а го хфанах с късче хартия, което намерих. Зафих го фъф хартията и напъхах едно парченце от нея фъф устата му, така направих.

— Значи смяташ, че твоят господар наистина е ухапан от бръмбара и от това се е разболял?

— Нищо не смятам, а знам как си беше. Какфо го кара тогафа да мечтае за злато, ако не го е ухапал златният бръмбар? Слушал съм и по-рано за тези златни бръмбари.

— А откъде знаеш, че мечтае за злато?

— Откъде знам ли? Ами защото бълнуфа насън, оттам знам.

— Добре, Юп, може би си прав; но на какво щастливо обстоятелство дължа честта на днешното ти посещение?

— Какфо искате да кажете, маса?

— Носиш ли ми някаква заръка от мистър Льогран?

— Не, маса, нося фи само тофа — и с тези думи Юпитер ми подаде бележка със следното съдържание:

Драги мой,

Къде се губиш толкова дълго? Надявам се, не си бил толкова безразсъден, та да се обидиш от някоя моя малка brusguerie 5 5 Рязкост (фр.). — Б. пр. , не, не, това е невъзможно. Откакто се видяхме за последен път, имам причина за голямо безпокойство. Искам да ти кажа нещо, но не зная как да го сторя и дали изобщо да ти го разказвам.

Няколко дни не се чувствувах добре, а бедният стар Юпитер ми досажда до смърт с благонамерените си грижи. Ще ми повярваш ли? Онзи ден си приготвил грамадна тояга, за да ме напердаши, че съм му се изплъзнал; прекарах целия ден solus 6 6 Сам (лат.). — Б. пр. сред хълмовете на материка. Наистина вярвам, че единствено болезненият ми вид ме отърва от боя. Откакто се срещнахме, не съм прибавил нищо ново към моята колекция.

Ако имаш възможност, ела с Юпитер. Непременно ела. Искам още тази вечер да те видя по важна работа. Уверявам те, случаят е извънредно важен.

В тона на бележката имаше нещо, което сериозно ме разтревожи. Целият й стил бе съвсем необичаен за Льогран. Какво ли му бе хрумнало? Каква ли нова фикция е влязла във впечатлителния му мозък? По какъв „извънредно важен случай“ можеше да разговаря? Разказът на Юпитер не предвещаваше нищо добро. Страхувах се, че постоянният гнет на неговото нещастие в края на краищата е размътил разсъдъка на моя приятел. Следователно, без да се колебая нито за минутка, се приготвих да придружа негъра.