Едгар По - Златният бръмбар

— Ха-ха-ха! — засмях се аз. — Нямам, разбира се, право да ти се смея — един и половина милиона долара суха пара са сериозно нещо, за да ти се смее човек, — но ти няма да намериш трета брънка в твоята верига, няма да намериш никаква специална връзка между твоите пирати и козлето — както знаеш, пиратите нямат нищо общо с кози, козите са свързани по-скоро с фермерските интереси.

— Но нали току-що ти казах, че фигурата не представлява коза.

— Добре де, козле; едно и също е.

— Едно и също, но не съвсем — отвърна Льогран. — Може би си чувал за някой си капитан Кид 8 8 Уилям Кид (ок. 1650–1701) — капитан на британския флот, станал по-късно пират. Заловен в Бостон и обесен в Лондон. Съществуват предания, че е заровил из разни места на американското крайбрежие заграбените от него съкровища — Б. пр. . Щом видях изображението на животното 9 9 На английски kid означава козле — Б. пр. , веднага се досетих, че това сигурно е някаква игрословица или йероглифен подпис. Казвам подпис, понеже мястото му върху пергамента навеждаше на тази мисъл. Мъртвешката глава в противоположния по диагонал ъгъл имаше същевременно и вид на щемпел или печат. Най-много ме смути липсата на каквото и да е друго — същността на моя въображаем документ, текста му.

— Предполагам, че си очаквал да намериш писмо между щемпела и подписа.

— Нещо подобно. Работата е там, че ме завладя непреодолимото предчувствие за очакващо ме огромно богатство. И аз сам не мога да кажа защо. Може би в края на краищата това да бе по-скоро желание, отколкото истинска вяра; знаеш ли, глупавите думи на Юпитер, че бръмбарът е от чисто злато, въздействуваха изключително силно на въображението ми. А после и цялата тази поредица от случайности и съвпадения — всички толкова необикновени. Забеляза ли що за случайност беше това, че всичко стана в един единствен ден от цялата година, в който беше или можеше да бъде достатъчно студено, за да се запали камината, и че без огъня и без намесата на кучето, което се появи точно в нужния момент, никога нямаше да узная за съществуването на мъртвешката глава и да стана притежател на съкровището?

— Продължавай, изгарям от любопитство.

— Добре, ти сигурно си чувал да се разказват много истории, хиляди смътни слухове за заровени от Кид и неговите хора пари някъде по бреговете на Атлантическия океан. Тези слухове сигурно са имали някакво основание. И ако те съществуват толкова дълго и настойчиво, то е според мен затова, че заровените съкровища още не са открити. Ако Кид бе скрил за известно време своята плячка и след това отново я бе извадил, слуховете едва ли щяха да стигнат до нас в сегашната им неизменна форма. Забележи, че разказите са все за иманяри, а не за хора, открили съкровища. Ако пиратът бе изровил парите си, работата щеше да приключи. Струва ми се, че някаква случайност да кажем, загубата на плана, сочещ неговото местонахождение го е лишила от възможността да си го възвърне отново и че тази случайност е станала известна на неговите приятели, които инак може би никога нямаше да чуят, че съкровището въобще е било скрито и че те със своите напразни усилия да го открият, понеже не са имали нищо, от което да се ръководят, са създали тези истории, които се разнесли из света и сега са всеобщо известни. Чувал ли си някога по този бряг да е намирано голямо съкровище?

— Никога.

— А знае се, че плячката на Кид е била огромна. Допуснах следователно, че земята все още я съхранява, и ти едва ли ще се изненадаш, ако ти кажа, че у мене се роди надежда, почти граничеща с увереност, че така необичайно намереният пергамент съдържа изгубеното описание на местността, където е заровено съкровището.

— И какво направи по-нататък?

— Отново поднесох тънкия пергамент към огъня, като подсилих жарта, но въпреки това не се появи нищо. Тогава си помислих, че може би слоят мръсотии има нещо общо с това. Ето защо изплакнах внимателно пергамента с топла вода, след което го поставих с черепа надолу в железен тиган, а тигана сложих върху напалената с дървени въглища пещ. След няколко минути тиганът напълно се загря, извадих листа и за моя неизказана радост открих, че е осеян на няколко места със знаци, наподобяващи разположени в редици цифри. Сложих отново листа в тигана и го оставих още една минута. Извадих го и всичко се появи така, както го виждаш сега.

Льогран загря пергамента и ми го подаде да го разгледам. Между мъртвешката глава и козлето се виждаха грубо нарисувани с червено мастило знаци: