Иван Попов - Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))

— Добре. Сега да ти обясня легендата. Аз се представям за разработчик в международна хумтех-фирма. Ти ще играеш мениджър… Направил съм визитки, бръкни в жабката и си вземи.

В жабката Джон наистина откри визитни картички — на името на Балабан и на негово име. Той беше представен като мениджър по развитието във фирма „Международен импринтинг“ 28 28 импринтинг — способ за запаметяване на някои важни образи и рефлекси у животните и човека. .

— Кажи най-добре за замърсителите — върна той разговора. — Кои са? Как ги откри?

— Разпитах старите си познати от университета. Тук официално няма хуманитарни технолози. Дори терминът е непознат. Тоест има хуманитарни факултети, но те са изостанали някъде на нивото на миналия век. Занимават се с отвлечени теории, а не с технологии. Затова са абсолютно безвредни… Така че аз се насочих към практиците — изчисленци, кибернетици. Тях тук с лопата да ги ринеш, тук въобще са нация техническа. Този юнак, който сега ще дойде, ми е стар познат. Когато говорих с него, ме интересуваха „болните мозъци“ — няма ли тук някой саморасъл разбирател да се бъзика с такива неща. Но понеже той не се сети нищо за болните мозъци, го разпитах по-широко, изобщо за всякакви хуманитарни технологии, и той каза, че единственото място в тази страна, където вдявали нещо от хумтех, според него била секция „Нечиста математика“ към ИХСТБ…

— Какво е това ИХСТБ?

— Някакъв институт, бог знае по какво точно.

— Държавен или частен?

— Уж държавен, но всъщност го държи един олигарх. Викат му Търтея, ако си чувал.

— Чувал съм… Аха! Значи ти си казал на Асанович да провери за лоялност Междуфондационното?

— Ами стори ми се адски съмнително, че никой там не знае какво Търтея разработва под носа им. По принцип той си е бандит, постоянно ходят слухове, че в института му разработвали наркотици, краквали софт, пробивали е-кодове и други подобни. Идвали са дори международни проверки, но засега не са го хващали в издънка. Излиза, че хората на Търтея си развиват черния хумтех, а онези в МУЦИ или са много тъпи наистина, или се правят на неразбрали…

— Търтея има в борда на МУЦИ човек, който му представлява интересите — уточни Джон. — Един наш агент така каза.

— Аха. Очаквах нещо такова… А, ние стигнахме.

Балабан вкара колата в чакъла, заместващ тук тротоара, и спря. Двамата слязоха. Балабан поведе Джон към ниска постройка, направена сякаш от сдадени за вторични суровини ламарини и покрита с мазен на вид слой зелена боя. Впрочем като влязоха вътре, се оказа, че това е нещо от типа на ресторант, наистина западнал отдавна и задълго, ако се съдеше по чистотата на интериора. Балабан се огледа, избра една маса в ъгъла, до широкия мътен прозорец, и си поръча бира и някакви мръвки за мезе. Джон, който само при мисълта за алкохол се сещаше за снощния паметен провал, си взе само кока-кола.

— Какви технологии развиват в тази секция „Нечиста математика“? — попита той.

— Казват, че са прости работи. Преди година Търтея вкарал свои хора в парламента и поискал интелигентен конструкт, та да им диктува мненията през зъркелите, както е в белите страни. Спецовете му казали, че ще излезе много скъпо, но пък някакви други сръчковци му направили софт за съчиняване на нови лафове. По някаква тяхна си методика. Лафовете излизали бая свежи и сосни, още се въртят в употреба… Търтея взел софта заедно със сръчковците в отдела за връзки с обществеността. Оттам те всеки ден давали на неговите хора списък: какви думи и изрази да употребяват в зависимост от ситуацията. После, когато лафовете станали много, направили човеко-машинна система, нещо като „Писателски асистент“ версия 3.0, нали си я виждал? Човек си пише на компютъра, а софтът подсказва думи и изрази, които стават за даденото място и дадения контекст… Е, като направили системата, я дали за ползване на журналистите във ФИГа на Търтея. А после почнали да я продават и на други.

— Добре, а защо са вдигнали нивото на оксиморони?

— Защото такъв бил генериращият алгоритъм.

— А защо са го избрали такъв?

— Кой ги знае? Ако са го развивали по метода на пробите и грешките, може просто да не са се сетили за друг. Трябва да ги разпитаме. Чудя се само как ще влезем в контакт с тях. Търтея си охранява института здраво, пази си хората… А, ето го и моят човек дойде.

Джон се обърна и едва не изпусна чашата с кока-кола. Пред него стоеше замразеният информатор Даниел.

Впрочем замразеният също бе не по-малко изненадан. Небрежната усмивка мигом се стече от китайско-негърското му лице, дръпнатите очи се ококориха. За миг изглеждаше, сякаш Даниел се готви за паническо бягство. После се овладя и приседна сковано на един от столовете.