Иван Попов - Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))

— Ей! Сидореску! — чу се изведнъж от страничната уличка, която Джон тъкмо пресичаше. Той мигом се обърна. Зад отворената врата на сива кола от неизвестна вехта марка стоеше Балабан, облечен с вечното си кожено яке, и му махаше с ръка да дойде.

— Ти… здравей… какво правиш тук? — попита учуден Джон, като стисна ръката на Балабан.

— Отбивам трудовия си дълг към Комитета — каза добродушно колегата му. — Влез вътре в колата, да не говорим на улицата.

Джон последва съвета и се вмъкна в тясното купе.

— А защо го отбиваш трудовия по родните места? — попита. — Като те видях, помислих, че си се прибрал в отпуск…

— Да, формално се водя в отпуск — отвърна Балабан. — А реално Асанович ме прати за извънреден интелигент. От четири дни съм тук. И между другото, Сидор ага, почти реших единия от твойте проблеми. Открих кой тук замърсява езика с ония, кажи ги де…

— Оксиморони?

— Да. Смятай, че този въпрос е решен. Първо обаче си дай мобилника.

— Защо? — не разбра Джон.

— Дай, дай — повтори Балабан. — Няма да го изям.

Джон свали от колана си апарата. Балабан го обърна с капака нагоре и свали батерията.

— Тази сребристата лепенка май е сложена съвсем скоро… — замърмори той и я отлепи. — А! Виж, отдолу била оригиналната! Скъсана… Сидораускас, отваряли са ти мобилника!

Балабан мигом извади от жабката шестозвезда отвертка, отви винтовете на апарата и акуратно измъкна платката.

— Този чип — посочи мъничко осмокрако квадратче — е сменян.

И наистина, ясно се виждаше как спойките са орани доста нескопосано с поялник.

— Пипано е скоро — каза Балабан. — Тук. Кога си оставял апарата без надзор?

— Никога. Освен в хотелската стая, докато съм спал, или… — Джон изстина. — Снощи пихме с туземния персонал, тогава нещо ми се губят спомените… Да!

— За колко време ти се губят спомените?

— За… за доста. Освестих се едва сутринта в хотелската стая. Не знам дори как съм се прибрал.

— Ясно — констатира Балабан. — Муцистите са те напоркали. А тоя твой мобилник са го препрограмирали до сливиците. В малкия чип има защита срещу презапис на фирмуера 27 27 фирмуер (firmware) — компютърна програма, записана върху постоянна памет (ROM, EPROM). . На теб са ти подменили защитния чип и после са ти вкарали нов фирмуер през куплунга…

— Чакай! — викна Джон. — Ти откъде знаеше, че са ми пипали апарата? Да не си ме следил? Асанович да не те е сложил за контраинтелигент?

— Ей това нещо виждаш ли го? — Балабан извади от джоба си странна полусамоделна платка. — Трябваше да се свържа с тебе. Знаех в кой хотел си, затова реших да прослушам ефира — ако си вътре, мобилникът периодично се обажда към клетката. Знам ти номера и лесно те сканирах. Но после видях, че данните от мобилника ти са кодирани с нулев ключ. Тоест вървят си в ефир съвсем голи! И който не го мързи, може да ти слуша трафика, например с ето това нещо… — Балабан посочи към задната седалка, където лежеше мърляв лаптоп и още една странна платка. — Разбираш ли? Ония, които са ти нулирали ключа, сега те слушкат. Затова реших да не се засветвам по мобилника. Изчаках те да излезеш от хотела и после те следвах дотук. Исках да разбера дали други не те следят, ама май не се виждаха…

Джон седеше и слушаше мрачно. Подозренията му за членовете на борда се потвърждаваха с неочаквана сила и сериозност. Под маската на лакейското невежество се откри професионално хладнокръвие и безцеремонност. „Това тяхното минава всякакви граници!“ — мислеше трескаво той. „Защо няма в МУЦИ професионална служба за сигурност? Къде гледа контраинтелигенцията на Програмата? Защо фондацията, вместо да си следи изкъсо туземните кадри, ги е оставила да се гушкат с олигарсите?…“

— И сега какво да го правя мобилника? — попита на глас.

— Въобще не го включвай. Може да са му програмирали и други вредни функции. Утре ще те заведа при един познат инженер, той ще го оправи. А сега искам да те запозная с един човек, много важен…

Балабан извади своя мобилник и нацъка някакъв номер.

— Ало! — викна в микрофона. — Беля? Ти ли си?… Да, със мениджъра. Можеш ли да се появиш след половин час в „Чевръстия поп“?… Няма проблем, ще те изчакаме… До скоро! — Балабан прибра телефона, запали двигателя и потегли бавно по разровената улица.

— Юнакът е голям чешит — обясни той на Джон. — Пъха си носа навсякъде и знае всичко. Чрез него изчислих местните оксиморонни замърсители. Нали имаш сега време?

— Трябва да гоня редактора на „Психофеномен“. Макар че… той няма да избяга. Карай към твоя човек.