Иван Попов: Лутащи се мравки

След интервенцията с плодова ракия клавиатурата работеше идеално, като нова, и изглеждаше също като нова. Том седна и изигра един сеанс за удоволствие на Бен и Барона, които гледаха отстрани и хвалеха майсторството му. А Марвин гледаше играта със странен блясък в очите — същият блясък, с който гледаше той, когато в главата му зрееше невероятната хипотеза за „променливите константи“…

— Какво ще кажеш, а? — побутна го по рамото Барона. — Май за пръв път виждаш такова нещо?

— Не е за пръв път — каза с треперещ глас Марвин. — Аз съм писал този тетрис.

— Какво??? — извикаха в един глас Бен и Том. — Вярно ли? И защо не си ни казал досега?

— Защото изобщо не знаех, че е попаднал в ръцете ви. Не знаех, че сте се досетили, че това изобщо е тетрис… — Марвин сякаш искаше да им обясни нещо, но трудно намираше думи. — Половин година работим заедно и не намерихте време да ми го покажете, защо?

— Имахме много работа — смънка Бен. — Изобщо не ми беше до игри. А на Барона го показах просто защото исках да подкупя с нещо хакерската му душа, да стана негов човек…

— И успя — намеси се Барона.

— Все пак, откъде вие двамата имате тази програма? — попита Марвин.

Бен криво-ляво му разказа историята с кражбата на тетриса.

— Отначало се страхувахме да го разпространяваме, защото още бяхме в армията и можеше да си навлечем неприятности. После го показвахме на доста хора, но те не показаха никакъв интерес към него, и затова престанахме. А ти… кога точно си го писал? И защо?

— Това е дълга история — започна Марвин. — Започна преди седем години. Тогава бях още млад, канех се да завършвам университета, но бях беден като църковна мишка, живеех на един таван, по-лош и от този тук, и едвам свързвах двата края. Главата ми беше пълна с всякакви свежи идеи, а джобовете — изпразнени от всякакво съдържание… Та седя аз един хубав ден в кафенето на математическия факултет и си броя дребните пари. Тогава към мен се приближават четирима младежи, добре облечени и прилично подстригани, и ме питат: „Вие ли сте Марвин Мински?“ Аз им отговарям, а те казват, че имат работа за мен и ме помолиха да дойда с тях в офиса им. Усетих, че тази работа може да ми напълни джобовете, и тръгнах с тях, макар че не разбирах защо са търсили именно мен. И в офиса се получи разговорът. Те казаха, че са водачи на група от последователи на учението на Люти и Келеян, и изложиха пред мен проблема си: искаха от мен да направя компютърен модел на Световната структура, изхождайки от книгите на духовните им водачи! Обещаха ми толкова пари, колкото не бях взел за предишните три години, но при едно условие: да пазя работата в пълна тайна. Ако се разприказвам или пък разпространя модела на външни хора, ми се пишеше лошо… Аз им обясних, че не разбирам нищо от тяхното учение и за пръв път чувам за Световната структура. Тогава тримата заявиха, че са избрали мен, защото са информирани за ценната ми способност бързо да възприемам и обработвам нови, неконвенционални идеи, и обещаха да ме снабдят за целта с книгите на Люти и Келеян, които, между другото, тогава бяха забранени от властите… Така или иначе, обещаните пари ми завъртяха главата и аз приех, но като прочетох книгите им, се хванах за главата. Учението им беше такава оплетена, непоследователна и пълна със свободни тълкувания лъженаука, че не можеше да става и дума за компютърно моделиране. Бях на път да се откажа, но тогава ми хрумна идея. Прецених, че работодателите ми не разбират нищо нито от компютри, нито от много други неща, и си помислих, не мога ли да направя нещо съвсем друго, което да представя за модел на тази Световна структура? Нали имах толкова много идеи за най-интересни програми… Е, спрях се на четиримерния тетрис и за да го маскирам като Световна структура, ми се наложи да наслагам около него цял куп астрални символи, принципни схеми на Люти и разни подобни шарлатании. Понеже наскоро се бях занимавал с Янус-космология, забърках и нея в кашата, и се получи нещо наистина неописуемо. Успях да измисля и доста интересни правила, по които автоматично да се тълкуват конфигурациите в шахтата и въртенето на фигурите по различните оси… Работата ми отне над пет месеца, а четиримата ми шефове толкова много харесаха потребителския интерфейс и графиките, че изобщо не се задълбочиха какво точно съм правил и ми изплатиха хонорара честно и почтено — само половин година след обещания срок… Наистина това, което свърших, беше чисто шарлатанство, но затова пък взех доста пари.