Иван Попов: Лутащи се мравки

Тримата почакаха известно време, докато Барона допише няколко реда от една асемблерска процедура. Клавиатурата в ръцете му се държеше отвратително — някои клавиши отказваха, други повтаряха по два пъти, и той хвърляше доста нерви и ругатни, докато на екрана излезе това, което той искаше. Том реши, че е добре да му помогне с опита си, въпреки че го обидиха на честни очи.

— Трябва да си изчистиш клавиатурата със спирт — каза той. — Ако искаш, ей сега мога да ти покажа как става това. Почистиш ли я добре, ще работи като слънце.

Барона му хвърли един съмнителен поглед.

— Вярно ли? — обърна се той към Бен.

— Вярно е. Виждал съм как Том оправи така една клавиатура. Той е оправял и глави на принтери… Е, вярно, че бяха от старите, 9-иглените, а не от 24-иглените.

— Тогава да опитаме — съгласи се Барона. — Само че нямам технически спирт. С плодова ракия ще стане ли? Тя е толкова гадна, че изобщо не става за пиене, а пък не искам да я хвърлям.

— Давай я насам — каза Том, — когато няма риба, и ракът е риба…

Барона измъкна отнякъде цяла дамаджана с ракия, Том взе кръстата отвертка и бързо разглоби клавиатурата. Отвътре тя изглеждаше просто ужасяващо — беше натъпкана с трохи, косми, мъх и утайка от кафе. Той изчегърта с отвертката по-едрите боклуци, взе памук, натопи го в ракията, нави го на края на отвертката и започна внимателно да чисти един по един контактите на клавишите. Останалите също се включиха в работата — и клавишите, и мръсотията по тях бяха много. Докато чистеха контактите, Барона обясняваше на Марвин как сам да пробива защитата на „Аеротроникс“.

— Преди бях пуснал в системата „троянски кон“ — разказваше той. — Той ми генерираше отчет за цялото състояние на мрежата им — области, пароли и така нататък. Само че ония усетиха троянеца, изтриха го и смениха паролите, затова не успяхме да преточим оттам повече неща… Сега завършвам един вирус. Той е по-малък от троянския кон и върши по-малко работа, но за сметка на това е почти неоткриваем. В един възел, зададен от мен, той ще оставя информация само за паролите на системата. Днес или утре ще се опитам да го вкарам в мрежата им. Ще заразя с него играта „Дуум“ — това е достатъчно, за да се разпространи навсякъде… После ще ти дам една дискета с информация за формата на данните, които генерира вируса, да можеш сам да ги разчиташ… Всъщност, това не е вирус в чист вид. Прилича по-скоро на „червеите“, които бяха описани в един от броевете на „Хак рипорт“. Пропуснах да ти кажа, че в последния „Хак рипорт“ имаше отделено доста място на моя троянец. Добри думи са казали спецовете за него… Такова нещо не всеки може да напише. Изчетох всичко за недокументираните функции на мрежовите системи, което успях да намеря в хакерските файлове, и дори ми се наложи сам да дизасемблирам част от тези функции…

Том усети как Барон Шаро неусетно започна да се хвали и самопревъзнася.

— Изобщо, за последната година станах полубог в моя занаят. В повечето системи вече се оправям по-добре от авторите им. Не мисля, че е останала програма, която да не мога да хакна…

— Стига си съчинявал похвални слова — прекъсна го Бен. — Вече трябва да ти се забрани да говориш за себе си, за да не се изхвърляш като… — Бен се обърна към Том и Марвин и продължи: — Оня ден изтърси, че малко преди да ни хванат, е спал в едно легло с четири мадами.

— Нямаше повече легла, затова — уточни Барона.

— Виж ти, нови подробности… Преди казваше, че е спал в едно легло с четирите мадами не защото е нямало повече легла, а защото е нямало повече мадами. Последно, каква е била случката?

Том се разхили и едва не изтърва полусглобената клавиатура на земята.

— Че какво пък съм казал сега? — защитаваше се Барона. — Ти сам признаваш, че за мен няма непознати програми. Единственото изключение е четиримерният тетрис, който ми донесе. Абсолютно никъде не съм виждал да го споменават в списанията и информационните файлове, а една част от него е написана по много странен начин… Е, и програмите за неформални изчисления, разбира се, но те обикновено са такива, че и самите им създатели не знаят как точно работят. Те просто прилагат някаква невронна архитектура и гледат какво ще излезе от тая работа…

— Чакай, чакай! — спря го Марвин. — Какъв е този четиримерен тетрис?

— Ами как да ти обясня… — Барон Шаро наистина започна да обяснява на Марвин за 4-тетриса, но го правеше толкова неумело, че и самият Том, врял и кипял играч, едвам успяваше да разбере за какво точно говори той. Тогава Том дозавинти клавиатурата, включи я в компютъра и Барона стартира 4-тетриса.