Иван Попов: Лутащи се мравки

— Не го вземай толкова насериозно — обади се Бен. — В Управлението не четат научни списания. Четат само масовата преса, научно-популярните списания и в краен случай — разните сензационни книжки с шарени корици. Ти нали нямаш намерение да пишеш нещо подобно?

— Опазил ме бог от подобни диви идеи… Добре е все пак, че нашите ченгета не разбират нищо от наука и не си пъхат носа там. Страх ме е по-скоро от някои магарета в ръководството на Института, които видят ли напечатана една от моите статии, веднага ще извикат телевизионните екипи и ще започнат да се дуят пред камерите — вижте, значи, каква огромна работа вършим… И белята е готова.

За момент Марвин се замисли, загледан в гърбовете на младежите, седящи пред покер-автоматите.

— Какво стана с паролите на Барон Шаро? — попита той. — Беше ми обещал да взема от него разни програмки.

— Най-добре е да дойдеш с мен до квартирата му. — Бен погледна електронния часовник на стената. — Сега е пет и половина, значи той току-що е изпълнил действието „окончателно ставане от сън“…

Тримата бавно се надигнаха от местата си и излязоха на улицата. Там обаче се сблъскаха с една изненада. Изненадата се казваше Марк Прибрам и така стремително се вряза в групата им, че едва не събори Марвин на земята.

— Пардон — измърмори Прибрам и чак тогава разпозна Том и Бен. — А, това сте вие! Здравейте, радвам се да ви видя…

Погледът му се задържа подозрително дълго на лицето на Бен и той изведнъж възкликна:

— Значи ти беше компютърният пират, нали? Дето те бяха хванали да бъркаш в системата на оная корпорация, как и беше името…

Бен направи недоволна гримаса. Когато ги заловиха служителите на отдел „Информационна сигурност“ и с Барона преседяха три дена в полицейския арест, преди да ги освободят, някакъв екип на телевизията успя да ги изнуди и взе интервю от тях. Двамата не устояха на въпросите на красивата журналистка и на другия ден видяха самодоволните си физиономии в криминалната хроника на централните новини. Барона каза, че така се сбъднала детската му мечта — да го покажат по телевизията… Това обаче им донесе твърде нежелана популярност: изхвърлиха Барона от квартирата му и последва цяла седмица скитане по познати и роднини с целия му багаж заедно с компютъра. Накрая той едва успя да намери някаква дупка, чийто собственик не знаеше, че е компютърен пират и че го съди транснационална корпорация с четирийсет милиарда долара годишен оборот. На всичкото отгоре телефонната компания им състави солен акт за мошенически трикове с броячите, за които обаче те изобщо не смятаха да плащат. Оттогава Бен гледаше да ходи по улиците с тъмни очила, а Барона си пусна брада, за да не прилича на себе си.

— Ех, че късмет! — потри ръце Прибрам. — Ще дадеш ли едно интервю за „Борба“? На стар познат като мен не трябва да отказваш.

— Няма да отказвам — сви рамене Бен. — Дай две хиляди и готово.

— Как така две хиляди? — изненада се Прибрам.

— Ами ей така. Аз на теб интервю, а ти на мен две хиляди. Какво, да не си мислиш, че ще ти отговарям без пари? На теб шефът ти плаща, значи е редно и аз да се облажа покрай това. А ако дадеш повече, ще отговарям по твой вкус — знаеш, който плаща, той поръчва музиката…

Ентусиазмът на Прибрам сякаш се изпари.

— Не е прието журналист да плаща, за да получи интервю — заусуква се той. — Всъщност, съгласен ли си на осемдесет?

— За осемдесет ще ти отговоря само как се казвам, но това ти го знаеш… Не се измъквай, а развързвай кесията, иначе ще мълча като арестуван мафиот.

— Всъщност, ти защо се занимаваш с компютърно пиратство? Ако имах твоите възможности, бих се заел с някоя по-престижна работа.

Бен лека-полека започна да се нервира.

— Първо, аз не се занимавам с пиратство. Неориентираните журналисти като теб не могат да правят разлика между хакери, кракери, вирусописачи и пирати, а те нямат нищо общо едни с други. Тях ги слагат в един кюп — при лошите момчета, които само правят бели на сериозните потребители. Е, вярно, понякога правим бели, но далеч не винаги… Най-добре написаните компютърни вируси по правило не вършат нищо лошо, а само нервират чичкото пред екрана. А освен това защо мислиш, че нашата работа не е престижна? За да може човек да сваля защити и да пише вируси, той трябва да познава операционните системи така, сякаш самият той ги е създавал. Това не е работа за полуграмотни! Лошото е, че човек не може да очаква никакви пари за труда си, но пък кой ли в тази страна получава толкова, колкото заслужава…