Иван Попов - Лутащи се мравки

— Имаме късмет, останали са три съобщения за този адрес. Ето първото… Ей, това на какъв език е?

— Май че на немски — каза Марвин. — Или в краен случай на холандски.

— Дявол го взел, ама ние защо не забелязахме? В базата данни за Нолтениус нямаше информация от коя държава идва. Странно.

— Космополит — измърмори ядосан Кемени. — А къде се намира адресът на получателя?

— Май че в Белгия… — Бен измъкна от най-долния слой книги върху масата някаква папка с напечатани на принтер листа. — Да, в Белгия. Служебна мрежа на корпорацията „Аеротроникс“. С какво ли се занимава тази корпорация? Не знаем, но сигурно не разпространява религиозна литература в развиващите се страни…

Съобщението на Нолтениус беше кратко, само няколко реда. Марвин измъкна отнякъде немски речник, взе лист хартия и го преведе за броени минути:

Бате Йохан, привет!

Трябва да те разочаровам, че ивичестата пъстърва, заради която ти искаше да дойдеш с мен на риболов, не се среща в реките на тази страна. Затова не ти препоръчвам да планираш отпуската си тук. Самият аз съм принуден да се занимавам с работата си, тъй като рибата тук почти не кълве. Поздрави татко и Мария, както и по-старите ни роднини.

Кемени беше доста учуден от съдържанието.

— Виж го ти, Нолтениус рибаря… Бен, дай и второто съобщение.

Текстът на второто съобщение се оказа почти същия, само словоредът на места беше леко различен. Докато Том се пулеше учудено срещу екрана, Бен и Кемени потриха доволни ръце.

— Значи баткото всеки два месеца иска да дойде на риболов и всеки два месеца нашият човек му казва, че рибата не кълве? Любопитна кореспонденция. При наличието на такива произведения на писмеността лично аз — Бен се потупа по гърдите — считам въпроса за приключен. Добре, че промених параметрите и държа пощата повече време от общоприетите шейсет дни. Всъщност, може би нашият рибар е разчитал тойно на това — че след два месеца съобщенията се изтриват и никой няма да забележи какви глупости предава на брат си…

— Добре, стига — каза Кемени. — Сега дай пощата, която е получавал, там също може да има нещо интересно.

Списъкът на получената от Нолтениус поща бе леко разочароващ. В него нямаше толкова очевидно съмнителни съобщения, както рибарската кореспонденция. Марвин преведе някои от тях, но тъй като не знаеше немски и търсеше всяка дума в речника, след половин час работа се отказа, без да е намерил нещо подозрително. Кемени записа всичките съобщения на дискета, сложи я в джоба си и каза, че ще се занимае с нея по-късно.

В този момент часовникът на масата изписука.

— Ей, вече станало време да предавам изходящата поща — каза Бен и отново седна пред монитора. Натисна няколко клавиша, на екрана се появи списъкът на съобщенията… Изведнъж той заби пръста си в монитора и извика:

— Кемени, вижте! Нолтениус иска да изпрати нещо. Писано е преди три часа… и е адресирано за същата корпорация! Странно, защото предишното му съобщение до нея е изпратено само преди три дена, на десети юни. Драстично нарушение на графика…

Когато Марвин успя да се справи с немския превод, се получи следния текст:

Здравей, бате Йохан!

Оказа се, че си бил прав. Съвсем наскоро узнах със сигурност, че в планинския язовир се е появила ивичеста пъстърва. Така че имай това предвид, като планираш отпуската си. Според мен обаче пъстървата тук е доста дребна за риболовец като теб. Самият аз смятам още в близките дни да хвърля въдиците в язовира. Предай на татко и Мария да не се безпокоят за мен. Поздрави роднините.

Кемени побутна Марвин по рамото.

— Май че пъстървата си ти… И искат да ти хвърлят въдицата, имай това предвид.

— А, значи пъстървата била дребна? — разлюти се Марвин. — Ще видят те колко е дребна. Обещавам да им направя живота черен.

Кемени успя да охлади гнева му само с ледения си поглед.

— Категорично забранявам всякакви самодейни изяви от ваша страна. Този Нолтениус е разбрал за хипотезата и се кани да действува. Физиците наистина се оказаха големи плямпала… За наш късмет Нолтениус не подозира, че аз, а значи и Управлението, също знаем за нея. Той също така не подозира, че електронната му поща се следи, иначе нямаше да я използува така непредпазливо и да казва на шефовете си да не се безпокоят. Значи той не знае, че вие, системните оператори, работите за Управлението, и по никакъв начин не трябва да научи. И именно затова недейте да проявявате излишно любопитство към него — за да не ви подозира. По всяка вероятност той ще се интересува от работата на Марвин. Ако се опита да ви разпитва или да ви обработва по някакъв начин, се дръжте нащрек и веднага ми съобщавайте. За да не привличам вниманието му, аз вече няма да се появявам лично в базата. Ще поддържате връзка с мен през пиратския възел на мрежата, той се контролира от мой човек. Там аз съм регистриран като Уинстън Чърчил. Ще наричате Нолтениус „горския“, компютърния център — „дъскорезница“, а вашата хипотеза, по която работите — „чамов материал“. Примерно, ако пишете, че горският е надушил за кого работят в дъскорезницата, това ще означава, че Нолтениус е разбрал, че предавате информация на Управлението. За следенето на самия горски ще имат грижата други хора, за които вие не знаете и които не знаят за вас. Това е, аз свърших… Има ли въпроси?