Иван Попов - Лутащи се мравки

— Един момент! — прекъсна го Кемени. Лицето му изведнъж се стегна и придоби угрижен и разтревожен вид. Всички насочиха погледи към него.

— Да допуснем — бавно продължи той, — че наистина Бедствието е следствие на експеримент, предполагам неволно излязъл изпод контрол, на учените от военните лаборатории на Пакта. Според вас, какво биха предприели шефовете им? Поставете се за момент на тяхно място, какво бихте направили?

Въпросът леко изненада останалите. Първи се обади Бен.

— Първо бих се опитал да покрия всички следи, сочещи към Пакта. Това сигурно е работа на контраразузнаването, но не съм специалист… Освен това бих се опитал да следя отблизо как върви изследването на Бедствието, да не би някой да се добере до истинската следа.

— И как точно би го следил? Къде би внедрил агентите си?

— Ами, сред учените, които работят по въпроса. Е, и в специалните служби, във вашето Управление, нали то отговаря пряко за сигурността и работата около зоните…

— Засега да оставим специалните служби. Как би се опитал да се внедриш в средите на учените?

— Ще вмъкна хора в Института. Това сигурно не е трудно, по международната програма тук работят хора от цял свят… Чакайте, вие накъде биете? Да не би да смятате, че при нас има агенти на Пакта?

— Това ти сам го каза — отвърна Кемени — и аз съм на същото мнение. Възможно е дори да има агенти и на други разузнавания — на ЦРУ, на руснаците, всичко зависи от това дали са подушили нещо или не. Така че работата става дебела, сами виждате. Затова занапред ще се наложи да си затваряте устите, иначе може да си навлечете неприятности… Знаете стила на действие на разните специални служби. Марвин, с колко души си обсъждал твойта хипотеза?

— С почти всички физици. От тях не очаквай никакво затваряне на устите, те са непоправими дрънкала.

Кемени въздъхна.

— Е, нищо. Важното е, че те не знаят за лабораториите на Пакта, а ако и да знаят, не са свързали фактите, както ние тук… Така че за нашия днешен разговор не трябва да научи никой. Дори и случайни хора… Том видя какво се случи с Тина заради неволно изпуснати думи.

Настъпи неловко мълчание. Кемени хвърли един предпазлив поглед към вратата и продължи:

— Тук всички вие сте проверени. Още не съм казал на Том кой, как и защо го уреди да работи тук, в компютърния център на Института, но за това ще стане дума малко по-нататък. Сега слушайте внимателно! Марвин, тук ще продължите с работата по хипотезата ти, но няма да разгласявате резултатите си по никакъв начин. Ако някой от физиците се заинтересува от работата ти, няма да отказваш разговори по нея, но се ограничавай само с най-общи приказки. По никакъв начин не трябва да оставяте впечатление, че отгоре ви е казано да си затваряте устата! Освен това ще ме информирате за всеки, който проявява по-голям интерес към темата ви. Разбрахме ли се? Работата е сериозна, а противникът опасен. Всъщност, за противника… Бен, можеш ли сега да ми извадиш данни за всички, които работят или са работили тук по международната програма?

— Ще мога. Вие сигурно ще търсите предполагаеми агенти на Пакта, нали? Тогава ще мога да извадя и данни за комуникациите им по мрежата — електронна поща и разни други…

Бен се примъкна до един от терминалите и се захвана с базата от данни на Института. Кемени го следеше с нетърпение.

— Марвин, ти си тук от дълго време — подхвана той, — имаш ли някаква идея по въпроса? Някой, чиято дейност буди подозрение? Който изглежда тук не намясто, сякаш са го внедрили отнякъде…

Марвин се замисли, почесвайки се по тила.

— Може би Нолтениус?… Като си помисля, всички от международната програма стоят тук най-много по няколко месеца, само докато си свършат изследванията, а Нолтениус е тук вече пета година. Освен това съм чувал от колеги, че никой не знае точно с какво се занимава той. Наистина е учен със световна известност, само че преди е работил в областта на влакнестата оптика и лазерната техника, а това няма нищо общо с дейността на Института. Но не съм сигурен, разбира се… Нямам никакви сериозни съображения, това е по-скоро интуиция.

— Сега ще проверим добра ли ти е интуицията. Бен, това ли са списъците? Доста хора са минали оттук. А сега дай ми клавиатурата, моля ти се… Къде си заврял терминалната програма? Сега ще видиш, че и ние в службите си имаме компютърна система.

Оказа се, че на всеки два месеца Нолтениус е изпращал съобщения до един и същ адрес в чужбина. Строгата периодичност на кореспонденцията (съобщенията бяха предавани цели четири години само на девето, десето или единадесето число от четните месеци) и приблизително еднаквата големина на пакетите усъмниха Кемени и той помоли Бен да му покаже, ако има възможност, някои от тези съобщения. За щастие Бен беше конфигурирал системата така, че пощата се пазеше на диска цели шест месеца и чак след това се изтриваше.