Емил Зола - Човекът-звяр

А волната машина, неуправлявана от никого, препускаше ли, препускаше! Най-сетне своенравната лудетина бе дала воля на младежкия си плам като още неукротена кобила, изтръгнала се от ръцете на коняря и хукнала из равното поле. В котела имаше достатъчно вода, в пещта — много въглища, които се бяха разгорели; за половин час налягането страшно се увеличи, влакът се носеше с бясна скорост. Очевидно главният кондуктор бе заспал от умора. Наблъсканите един до друг войници изпаднаха в луд възторг от бързината на влака и запяха още по-гръмко. Профучаха като мълния край гарата в Маром. Никаква свирка не известяваше, че минават край семафори и гари. Машината тичаше право напред подобно на кон, който навежда глава, не цвили, не се спира пред никакви препятствия. Тя препускаше, препускаше безкрай, сякаш уплашена от собственото си гръмко дихание.

В Руан трябваше да се запасят с вода; цялата гара се вледени от ужас, когато край нея прелетя в шеметна вихрушка от дим и пламък тая машина без машинист и без огняр, тези товарни вагони, препълнени с войници, които ревяха патриотични песни! Те отиваха на война, бързаха да стигнат до бреговете на Рейн. Железничарите размахаха смаяно ръце. После се развикаха разтревожени — никога този разюздан влак, изоставен сам на себе си, нямаше да може да премине благополучно през гарата в Сотвил, вечно задръстена, като всички големи станции, от маневриращи влакове и локомотиви. Разтичаха се да изпратят телеграми, да предупредят. И действително успяха да освободят пътя, като изместиха товарния влак на една допълнителна линия. В далечината вече се чуваше пъхтенето на отскубналото се чудовище. То беше се промъкнало през двата тунела близо до Руан и се приближаваше в бесен галоп като неудържима, свръхестествена сила, която нищо не може да спре. Светкавично премина край гарата в Сотвил, промушвайки се през всички препятствия, без нищо да докосне, и изчезна в мрака, а тракането му постепенно заглъхна.

Сега всички телеграфи по линията звъняха, всички сърца биеха тревожно при вестта за призрачния влак, преминал между Руан и Сотвил. Трепереха от страх, че ще блъсне експреса, който се движеше пред него. А влакът продължаваше да препуска като глиган в гора, без да обръща внимание на червените сигнали и на петардите. В Оасел едва не връхлетя върху един локомотив за проверка на пътищата; вся ужас в Пон дьо л’Арш, защото скоростта му изобщо не намаляваше. Отново изчезна и все препускаше, препускаше напред в непрогледната нощ, без никой да го знае накъде отива.

Какво значение имаха премазаните на пътя му жертви! Нали, тъй или иначе, се бе устремил към бъдещето, без да го е грижа за пролятата кръв? Препускаше без водач в мрака като подгонено към смъртта сляпо и глухо животно, препускаше, натоварен с пушечно месо — с вече затъпелите от умора и алкохол войници, които пееха.

© 1987 Пенка Пройкова, превод от френски

Émile Zola

La Bête humaine, 1890

Сканиране и разпознаване и редакция: ultimat, 2009

Издание:

Емил Зола. Избрани творби в шест тома. Том 5

Издателство „Народна култура“, София, 1987

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Симеон Хаджикосев, Христо Тодоров

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Художник: Тотко Кьосемарлиев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Йордан Зашев

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Автор на бележките: Гено Генов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14987]

Последна редакция: 2010-02-15 12:49:16

… тайно обезпокоеното от наближилите общи избори правителство… — Зола има предвид изборите за Законодателно събрание, които се провеждат във Франция на 23 и 24 май 1869 г. — Бел.Г.Г.

… Да… къщата в имението Кроа дьо Мофра… — Зола „разполага“ къщата, в която живее семейството на пазача, и железопътния прелез по отсечката между Малоне и Барантен, гари по линията Париж-Хавър. Наименованието на имението е измислено от автора по аналогия със звученето на имената на съседните села. — Бел. Г.Г.

… само долната му челюст беше прекалено издадена. — При описанието на лицето на Жак Лантие Зола явно е имал предвид типичния портрет на „престъпника-робот“, описан подробно от италианския лекар криминолог Чезаре Ломброзо. — Бел.Г.Г.

Вчера в Камарата само по тоя въпрос приказвали… — През юли 1870 г. пруският принц Леополд от династията Хохенцолерн подал кандидатурата си за трона на Испания. Неоснователните му претенции предизвикали вълна от разгорещени коментари във френската преса. — Бел.Г.Г