Емил Зола - Пари

— Ние също, когато всичко завърши, не зная дали ще имаме за храна поне за един месец… Ах, тия пари, тия девет милиона, които вие ни бяхте обещали — спомняте ли си колко ме плашеха! Никога досега не бях живяла толкова неспокойно и затова изпитах голямо облекчение вечерта в деня, когато предадох всичко в полза на актива на банката!… Там отидоха дори и тристате хиляди франка, наследени от нашата леля, което не е много правилно. Но нали аз ви бях казала, че човек не държи на намерени пари, на пари, които не е спечелил… И добре виждате, че съм весела и че се смея сега!

Той я спря с нервен жест, бе взел листовете си от масата и ги размахваше:

— Оставете тия работи! Ние пак ще бъдем богати…

— Как?

— Нима мислите, че ще се откажа от моите намерения! От шест месеца тук аз работя, не спя по цели нощи, за да възстановя всичко. Глупаците ми приписват най-вече като престъпление този предварителен баланс, като твърдят, че от трите големи предприятия — Обединеното параходство, Кармел й Турската национална банка — само първото било дало предвидените печалби! Бога ми, другите са се провалили само поради моето отсъствие! Но когато ме пуснат, да, когато отново бъда господар, вие ще видите, вие ще видите…

Тя го молеше, искаше да го спре. Той бе станал прав, надигаше се на късите си крака, като крещеше с острия си глас:

— Направил съм сметките, цифрите са тук, гледайте!… Просто играчки са Кармел и Турската национална банка! На нас ни трябва огромната железопътна мрежа на Ориента, на нас ни трябва останалото — Ерусалим, Багдад, изцяло завладяната Мала Азия — това, което Наполеон не можа да направи със сабята си и което ние ще направим с нашите мотики и с нашето злато… Как можахте да помислите, че аз ще изоставя играта? Нали Наполеон се върна от остров Елба, Аз също, само да се покажа, и цял Париж ще се надигне, за да тръгне след мене, И този път няма да има Ватерлоо, уверявам ви, защото планът ми е математически точен, разчетен до последния сантим… В края на краищата ние ще повалим този злодей Гундерман! Искам само четиристотин милиона, петстотин милиона може би и светът ще бъде мой!

Тя бе успяла да хване ръцете му и се притискаше към него.

— Не, не! Млъкнете, карате ме да се страхувам!

Но противно на волята й нейният страх се превръщаше във възторг. В тази мизерна и гола килия, заключена и отделена от живите хора, тя внезапно почувствува една бликаща сила, един сияещ живот — вечната илюзия на надеждата, упоритостта на човека, който не иска да умре. Тя търсеше в себе си гнева, отвращението към извършените грешки, но вече не ги намираше. Не беше ли го осъдила след непоправимите нещастия, които беше причинил? Не бе ли му пожелала наказание, самотна смърт на презрян човек? Сега бе запазила само омразата към злото и състрадание към скръбта. Тя отново се покоряваше на Сакар, на тази несъзнателна и мощно действуваща сила навярно като на едно от необходимите насилия на природата. И ако това е било само една женска слабост, тя с възхищение й се е отдавала с цялото неудовлетворено майчинство, с безпределната нужда от нежност, които са я карали, без да го уважава, да го обича с големия си ум, нараняван от опита.

— Свършено е — повтори тя няколко пъти, като продължаваше да стиска ръцете му. — Не можете ли да се успокоите и да си починете най-сетне!

После, когато той се надигаше, за да докосне с устни белите й коси, чиито къдрици трептяха по слепоочията й с младежки чар, тя го отблъсна и съвсем решително и с дълбока тъга, като подчертаваше значението на всяка дума, каза:

— Не, не! Завинаги край… Доволна съм, че ви видях за последен път, за да не се разделяме сърдити… Сбогом!

Като си тръгна, тя го видя да стои прав до масата, истински развълнуван от раздялата, но инстинктивно вече с едната си ръка бе започнал да подрежда книжата, които бе разбъркал във възбудата си; а букетчето от две су се беше разпиляло между листовете, които той изтърсваше един по един и с пръсти махаше падналите от розите листенца.

Три месеца по-късно, към средата на декември, най-сетне в съда започна делото срещу Световната банка. То се разглежда в пет продължителни заседания от наказателния отдел при много голям интерес на публиката. Печатът беше вдигнал голям шум около банкрута, необикновени истории се разказваха по повод бавния ход на процеса. Пишеше се много за обвинението, което прокуратурата беше изготвила — един яростно обоснован шедьовър, в който бяха събрани, използувани и разтълкувани с неумолима яснота и най-малките факти. Впрочем навсякъде говореха, че присъдата била решена предварително. И наистина, въпреки несъмнената невинност на Амлен, героичното поведение на Сакар, който оспорваше обвинението в продължение на пет дни, и великолепните гръмогласни пледоарии на защитата, съдиите осъдиха и двамата обвиняеми по на пет години затвор и по три хиляди франка глоба. Те бяха пуснати на свобода под гаранция един месец преди процеса, така че се бяха явили в съда като призовани свободни граждани и сега можеха да подадат жалба и в срок от двадесет и четири часа да напуснат Франция. Ругон беше поискал такава развръзка, защото щеше да му бъде много неприятно да има брат в затвора. Самата полиция улесни заминаването на Сакар, който офейка в Белгия с един вечерен влак. Същия ден Амлен беше отпътувал за Рим.