Емил Зола: Пари

— Ах, тия подлеци! Ако бяха ме оставили свободен, вие щяхте да видите, щяхте да видите!

Госпожа Каролин го гледаше, поразена от неговото безразсъдство, стигащо до истинско величие. Тя си спомняше някогашните му теории — че борсовата игра е необходима във всички големи начинания, в които е невъзможно каквото и да било справедливо възнаграждение, и че на спекулирането трябва да се гледа като на изблик на човешко увлечение, като на необходима почва, необходим тор, върху който никне прогресът. Нали именно той без угризение на съвестта със собствените си ръце беше прегрял огромната машина толкова безумно, че тя се разпръсна на парчета и нарани всички, които беше повлякла със себе си? Нали той бе пожелал този прекалено безумен курс от три хиляди франка? Нали дружеството с капитал от сто и петдесет милиона и чиито триста хиляди акции, котирани по три хиляди франка, представляват деветстотин милиона, можеше да се оправдае; нямаше ли страшна опасност от разпределение на колосален дивидент за подобна сума дори при малък процент от пет на сто.

Но той се бе изправил, ходеше напред-назад в тясната килия с отсечена крачка на велик завоевател, поставен в клетка.

— Ах, тия подлеци! Много добре са знаели какво правят, като са ме оковали тук!… Щях да тържествувам и да ги смажа всички…

— Как щяхте да тържествувате? Че вие бяхте останал вече без нито едно су, вие бяхте победен!

— Естествено — подзе той с горчивина — бях победен, негодник съм… Честността, славата — това е успехът. Не трябва да се оставиш да те бият, защото на другия ден ще бъдеш само глупак и измамник… О, аз хубаво си представям какво могат да говорят, няма нужда вие да ми го повтаряте. Нали така? Считат ме направо за крадец, обвиняват ме, че съм сложил в джоба си всичките тия милиони, биха ме заклали, ако съм в ръцете им; и това, което е най-лошото, повдигат рамене от съжаление, считат ме за луд, за малоумен… Но ако аз бях успял, представяте ли си какво щеше да бъде? Да, ако бях повалил Гундерман, ако бях завладял пазара, ако в този час бях неоспоримият крал на златото? Какъв триумф! Аз щях да бъда герой, Париж щеше да бъде в краката ми!

Тя решително му възрази.

— С вас не бяха нито правдата, нито логиката, вие не можехте да успеете.

Той рязко се спря пред нея и избухна!

— Да не успея, хайде де! Липсваха ми пари — това е всичко. Ако в деня на битката за Ватерлоо Наполеон е могъл да жертвува в боя още сто хиляди души, щял е да победи, лицето на света щеше да бъде променено. Ако и аз бях имал възможност да хвърля в бездната няколкостотин милиона, които ми липсваха, щях да бъда господар на света.

— Но това е ужасно! — извика, тя възмутена. — Какво? Нима ви се виждат малко разоренията, малко сълзите и малко пролятата кръв? Нима са ви необходими още катастрофи, още ограбени семейства, още нещастници, принудени да просят по улиците?

Той отново започна необуздано да се разхожда, направи високомерен жест на безразличие, като извика:

— Нима животът държи сметка за това! Всяка крачка напред смазва хиляди съществувания.

Настъпи мълчание, тя следваше хода му, охладнявайки все повече към него. Хитрец ли е или герой? Тя трепереше, като се питаше какво ли обмислял като велик пълководец, победен и обезсилен, в продължение на шест месеца, откакто бе затворен в тази килия? И едва тогава тя хвърли поглед около себе си: четири голи стени, малък железен креват, небоядисана дървена маса, два сламени стола. А той беше живял разточително, в ослепителен разкош.

Внезапно той отиде да седне, сякаш краката му се бяха подкосили от умора. И дълго говори полугласно, като че ли правеше някаква несъзнателна изповед.

— Гундерман положително е имал право: няма никаква полза от борсовата треска… Ах, подлецът му с подлец! А щастлив ли е той, като няма нито кръв, нито нерви, като не може вече да спи с жена, нито да изпие бутилка бургундско! Струва ми се впрочем, че той винаги е бил такъв, вените му влачат ледове… Аз много лесно се паля, това е очевидно… Само това е причината за моето поражение, поради това често си чупя главата. И трябва да се добави, че ако моята страст ме убива, моята страст ме кара и да живея. Да, тя ме въодушевява, тя ме издига, много нависоко ме изтласква, а после ме поваля, с един удар разрушава всичко, което сама е изградила. Да се наслаждаваш, значи сам да се изяждаш… Когато си мисля за тия четири години на борба, аз, разбира се, виждам много добре това, което ми изневери, виждам много ясно, че ме е провалило всичко онова, което желаех, което притежавах… Това трябва да е неизлечимо. Аз съм пропаднал.