Емил Зола - Пари

Още като я забеляза, той пръв й заговори много студено, със сух глас:

— Ах, вие сте! Идвате точно навреме, няма да има нужда да ви пиша… Дойде ми до гуша и заминавам.

— Как така заминавате?

— Да, заминавам тази вечер. Ще се настаня в Неапол, където ще прекарам зимата.

После, след като с жест отпрати камериера, той продължи:

— Нима мислите, че ми е приятно баща ми от половин година да е в затвора! Разбира се, не искам да остана, за да видя как го съдят. А толкова не обичам да пътувам! В края на краищата там времето е хубаво, взимам си най-необходимото, може би няма много да скучая.

Тя гледаше колко е изискан и красив; гледаше препълнените куфари, в които нямаше дреха нито за съпруга, нито за любовница, а само за култа към своята особа; и все пак тя се осмели да каже:

— Аз дойдох пак да ви искам една услуга…

И тя разказа историята за Виктор бандита, изнасилил и откраднал, за Виктор, който бе избягал и който бе способен на всякакви престъпления.

— Ние не можем да го изоставим. Придружете ме, нека обединим усилията си…

Той не я остави да се доизкаже, пребледнял мъртвешки, леко разтреперан от страх, сякаш бе почувствувал някаква мръсна ръка на убиец върху рамото си.

— Ама че работа! Само това ми липсваше!… Баща крадец, брат убиец… Много закъснях, исках да замина миналата седмица. Но това е отвратително, отвратително е да се постави един човек като мене в подобно положение!

Тъй като тя настояваше, той стана дързък:

— Оставете ме на спокойствие! Понеже вие обичате да тъгувате, водете си тъжен живот! Бях ви предупредил, не сте ме послушали, щом плачете… Но аз, ако искате да знаете, бих пратил по дяволите целия този отвратителен свят, вместо да дам косъм от главата си.

Тя стана.

— Сбогом тогава!

— Сбогом!

И като си тръгваше, тя видя как той повика камериера си и пак продължи да наблюдава грижливото подреждане на тоалетния си несесер, несесер, всички предмети на който бяха изящно изработени от позлатено сребро, особено легенчето, гравирано с хоро от амурчета. И докато си мислеше, че този тук отиваше да води празен и безгрижен живот под яркото слънце на Неапол, тя изведнъж видя как в тъмна мразовита нощ призракът на другия, изгладнял и с нож в ръка, броди из някоя странична уличка на парижките предградия Вилет или Шарон. Не беше това отговорът на онзи въпрос — дали парите не са възпитанието, здравето и интелигентността? И понеже човешката кал остава отдолу, цялата цивилизация не се ли свежда до това превъзходство, че е на повърхността, че хубаво благоухае и хубаво живее?

Когато стигна в Дома за трудово възпитание, госпожа Каролин бе обзета от едно чувство на възмущение срещу извънредно големия разкош на заведението. За какво са тия две величествени крила — спалнята на момчетата и спалнята на момичетата, свързани с монументалната административна сграда? За какво са тия огромни като паркове вътрешни дворове, фаянсът в кухните, мраморът в трапезариите, широките като в дворец стълби и коридори? Защо е тази грандиозна благотворителност, ако в тази просторна и здравословна среда не може да се поправи едно прието тук лошо същество, да се направи от едно развратено дете добре възпитан и физически здрав мъж? Тя веднага отиде при директора, отрупа го с въпроси, поиска да узнае и най-малките подробности. Но драмата оставаше тъмна, той можа да й повтори само това, което тя вече знаеше от принцесата. От вчера издирванията продължаваха в дома и в околността, без да се стигне до някакъв резултат. Виктор сигурно беше далече, препускаше някъде там, в страшната непозната бездна на града. Той надали има пари, защото портмонето на Алис, което бе изпразнил, съдържало само три франка и четири су. Впрочем директорът се беше въздържал да уведоми полицията, за да избави бедните дами Дьо Бовилие от публичен скандал; и госпожа Каролин му благодари, обеща, че и самата тя няма да направи никакви постъпки в префектурата въпреки горещото й желание да научи нещо. После, отчаяна, че си отиваше така неосведомена, както бе дошла, хрумна й мисълта да се качи в лазарета, за да разпита сестрите. Но и от тях не получи някакво точно сведение, само че там горе, в малката спокойна стая, разделяща спалнята на момичетата от спалнята на момчетата, тя прекара няколко минути на дълбоко успокоение. Весел шум долиташе, беше междучасие и тя почувствува, че не бе оценила правилно оздравителното влияние на чистия въздух, на благоденствието и на труда. Положително тук израстваха здрави и силни хора. Един бандит на четири-пет средно почтени хора — това все пак е добре, като се имат предвид случайностите, които увеличават или намаляват наследствените пороци.