Емил Зола - Пари

В дъното на обикновения алков на мебелираната стая лежаха тия две съсипани, угасващи, нещастни същества — ВСИЧКО, което бе останало от старинния род Дьо Бовилие, някога толкова могъщ и независим. Родът е владял земи колкото цяло кралство, принадлежали са му двадесет левги от поречието на Лоара, замъци, ливади, нивя, гори. После това огромно, богато имение малко по малко се стопявало през вековете и графинята беше хвърлила последния остатък в една от тези бури на съвременната спекулация, от които нищо не Разбираше: най-напред своите икономисани двадесет хиляди франка, отделяни су по су за дъщеря й, после шестдесетте хиляди франка, взети срещу залог на фермата Обле, след това цялата тази ферма. Богаташката им къща на улица „Сен Лазар“ не би могла да изплати дълговете. Синът й беше умрял далече от нея, и то безславно. Бяха донесли дъщеря й наранена, опетнена от един бандит така, както се пренася окървавено и окаляно дете, прегазено от кола. И графинята, някога толкова благородна, тънка, висока, цялата побеляла, с величествена старомодна осанка, сега се бе превърнала в бедна, съсипана стара жена, смазана от това опустошение; а лишената от красота и от чара на младостта, разкрила грозотата на дългата си шия през разкопчаната риза, Алис гледаше с обезумели очи, в които се четеше смъртната мъка по отнетата й девственост, нейната единствена гордост. И двете заедно продължаваха да ридаят неспирно.

Тогава госпожа Каролин, без да произнесе нито една дума, просто прегърна и двете, притисна ги силно към сърцето си. Не можеше да измисли нищо друго, започна да плаче заедно с тях. Двете нещастнички разбраха, сълзите им потекоха още по-силно, но не така горчиво. Щом в момента нямаше утеха, не трябваше ли поне да се живее, да се живее въпреки всичко?

Излязла отново на улицата, госпожа Каролин забеляза Буш да разговаря оживено с Мешен. Беше спрял една кола, блъсна вътре Леонида и изчезна. Обаче когато госпожа Каролин се опита да избърза, Мешен тръгна право към нея. Навярно тя я дебнеше, защото веднага й заговори за Виктор като човек, който беше осведомен вече за това, което вчера се бе случило в Дома за трудово възпитание. Откакто Сакар беше отказал да плати четирите хиляди франка, тя не се бе отчаяла, непрекъснато търсеше начин, по който да може да извлече полза от тази история; така бе научила за станалото на булевард „Бино“, където често ходеше с надеждата да научи нещо изгодно за себе си. Навярно си беше изработила вече план и затова заяви на госпожа Каролин, че веднага ще се заеме да търси Виктор. Било много страшно да се остави това нещастно дете на лошите му инстинкти, трябвало отново да го хванат, ако не искат да го видят един ден на подсъдимата скамейка. И докато приказваше, нейните малки очи, потънали в тлъстото й лице, проникваха в добрата дама и тя се радваше, че я вижда съкрушена, като се надяваше, че в деня, в който намери момчето, ще продължи да измъква от нея петфранкови монети.

— Значи, госпожо, разбрахме се, аз ще се заловя с тази работа… В случай че пожелаете да научите нещо, не си правете труд да ходите чак там, на улица „Маркаде“, просто изкачете се при господин Буш на улица „Фейдо“, където положително ще ме намерите всеки ден към четири часа.

Госпожа Каролин се прибра на улица „Сен Лазар“, измъчвана от нова тревога. Наистина това чудовище, избягало на свобода, което сега е преследвано и скита сред тълпите, нямаше ли като лаком вълк да извърши престъпления, утолявайки наследствени инстинкти? Тя закуси набързо, взе кола, като си мислеше, че има време преди отиването в затвора да мине по булевард „Бино“, изгаряща от желание да научи нещо колкото се може по-скоро. После по пътя, както си беше трескаво развълнувана, й хрумна и я завладя мисълта да отиде най-напред при Максим, да го заведе в дома и да го принуди да се занимава с Виктор, на когото все пак беше брат. Само той беше останал богат, само той можеше да се намеси, да се заеме много сериозно с тази работа.

Но още в коридора на малката разкошна къща на авеню „Императрис“ госпожа Каролин се почувствува смразена. Тапицери сваляха тапетите и вдигаха килимите, слуги поставяха калъфи на столовете и на полилеите, а от всички хубави дреболии, разместени върху мебелите и върху етажерките, лъхаше на умиращ аромат като от хвърлени след бал букети. И в дъното на спалнята тя намери Максим между два огромни куфара, които камериерът пълнеше с куп прекрасно бельо, скъпо и фино като за булка.