Емил Зола - Пари

Най-сетне госпожа Каролин излезе, за да отиде при Мазо; като вървеше пеш към улица „Банк“, тя си мислеше за последователните удари, които борсовият посредник понасяше от петнадесет дни. Само Файо му беше откраднал триста хиляди франка, два пъти по-голяма беше неплатената сметка на Сабатани, маркиз Дьо Боен и баронеса Сандорф отказваха да платят разликата, която за тях двамата възлизаше на повече от един милион; фалитът на Седил му отнасяше почти такава сума, без да се смятат осемте милиона, които му дължеше Световната банка, същите тези осем милиона, които той беше минал по сметката на Сакар — страхотна загуба, пропаст, в която всеки миг разтревожената Борса очакваше да го види как се сгромолясва. Вече на два пъти се бе разнасял слухът за тази катастрофа. И в това ожесточено настървение на съдбата срещу него той бе сполетян от едно последно нещастие, което като капка вода накара да прелее препълнената чаша: предишната вечер бяха арестували чиновника му Флори, обвинен в присвояване на сто и осемдесет хиляди франка. Постепенно се увеличаваха изискванията на госпожица Шушу, бившата малка фигурантка, мършавата мравка от парижкия тротоар: отначало весели срещи, които не струваха скъпо, после апартамент на улица „Кондорсе“, после бижута, дантели; провалът на нещастния нежен младеж се дължеше на неговата първа печалба от десет хиляди франка след Садова; и парите за удоволствия, спечелени така бързо и похарчени така бързо, предизвикваха нужда от други и още други пари — цяла една треска от страст към толкова скъпо купената жена. Но историята ставаше необикновена — Флори беше окрал своя шеф просто за да плати дълга си от играта на друг борсов посредник; странна честност, уплаха пред опасността да бъде веднага даден под съд, вероятно надежда да прикрие кражбата, да заличи липсата с някаква чудотворна операция. В затвора той много беше плакал от срам и отчаяние; разказваха, че майка му пристигнала още същата сутрин от Сент, за да го види, и лежала болна у приятели, при които отседнала.

„Колко странно нещо е шансът!“ — мислеше си госпожа Каролин, като пресичаше площада пред Борсата. Тя продължаваше да се учудва на изключителния успех на Световната банка, на това бързо триумфално шествие към победата и господството само за четири години, после на това внезапно срутване на колосалната сграда, която само за един месец се превърна в прах. Нима не бе подобна историята на Мазо? Наистина досега съдбата на никого не се беше усмихвала така. Той беше борсов посредник на тридесет години, много богат вече след смъртта на своя чичо, щастлив съпруг на очарователна и обожаваща го жена, която го бе дарила с две хубави деца, а освен това беше красив мъж, всеки ден ставаше Есе по-влиятелен в Борсата поради своите връзки, своята дейност, своята изненадваща прозорливост, дори поради своя остър глас, този писклив глас, станал толкова знаменит като гърмящия глас на Жакоби. И ето че неочаквано положението се разклати. Той се намираше на ръба на пропастта, в която сега можеше да го хвърли дори един полъх. Обаче лично не бе играл, закрилян още от ентусиазма си в работата и от неспокойната си младост. В началото беше ударен в разгара на една честна борба, пострада поради неопитност и увлечение, поради голяма вяра в другите. Впрочем симпатиите бяха на негова страна, предполагаше се, че ще може да се измъкне достойно.

Когато влезе в кантората, госпожа Каролин почувствува добре атмосферата на разрухата, тръпките на тайна смъртна тревога във всички помрачени канцеларии. Като прекосяваше касата, тя забеляза двадесетина души, цяла една тълпа, чакаща реда си, докато двамата касиери — единият изплащащ в брой, другият в ценни книжа — още изпълняваха с чест задълженията на кантората, но без да бързат, като хора, изпразващи последните чекмеджета. През отворената врата отделът за ликвидация й се видя заспал — седемте чиновници четяха вестници, понеже нямаше какво да вършат, откакто Борсата бездействуваше. Само отделът за налични сметки проявяваше някакъв живот. Прие я лично Бертие, пълномощникът, много развълнуван, с пребледняло лице, преживяващ нещастието на кантората.

— Не зная, госпожо, дали господин Мазо ще може да ви приеме. Той е малко болен, настинал е, понеже снощи работи на студено през цялата нощ, току-що слезе в дома си, на първия етаж, за да си поотпочине.

Госпожа Каролин настоя:

— Моля ви, господине, уредете да мога да му кажа няколко думи… Отнася се за спасението на моя брат. Господин Мазо знае, че брат ми никога не се е занимавал с борсови операции и неговото свидетелствуване ще бъде от голямо значение… Освен това аз ще му поискам някои данни, само той може да ми даде сведения за известни документи.