Емил Зола - Пари

Той продължи:

— Ако баща ти и майка ти искат, ние ще ги настаним в „Клиши“, където видях, че има евтини партерни етажи в къщи с градини… У дома, в нашата дупка, запълнена с малкото ни мебели, е много уютно, но твърде тясно; а освен това скоро ще трябва да отворим място за…

И като се усмихна отново, той се обърна към госпожа Каролин, която беше много развълнувана от тази семейна сцена:

— Е, да, ще станем трима, можем да признаем сега, когато аз съм вече човек, който печели хляба си… Нали, госпожо, още един дар ще ми поднесе тя, която плаче, че нищо не ми е донесла?

В неутешимото си отчаяние на бездетна жена госпожа Каролин погледна малко поруменялата Марсел, чиято надебеляла вече талия не бе забелязала. Сега и нейните очи се напълниха със сълзи.

— Ах, скъпи деца, обичайте се много, вие единствени сте разумни и щастливи!

После, преди да се сбогуват, Жордан разказа подробности за вестник „Есперанс“. Закачливо, с инстинктивното си отвращение към аферите, той описа редакцията като някаква необикновена бърлога, цялата разтърсвана от борсовата спекулация. Целият персонал, от директора до куриера, спекулирал, а само той, както си признаваше със смях, не бил играл и затова всички го гледали накриво, презирали го и му се присмивали. Впрочем фалитът на Световната банка и най-вече арестуването на Сакар нанесли смъртоносен удар на вестника. Редакторите се разбягали, само Жантру още упорствувал при това тежко положение, прилепил се към развалините, за да поживее още малко от остатъците на корабокрушението. За този човек краят бил настъпил, изтеклите три години на благоденствие го разложили, превърнали го в едно чудовище, което злоупотребява с всичко, от което може да се изсмуче нещо, и поради това загивал от преяждане като гладниците, когато седнат на богата трапеза. И най-интересното, логична последица от събитията, било пълното пропадане на баронеса Сандорф, станала любовница на този човек в разгара на катастрофата, обезумяла и жадна да си възвърне парите.

При името на баронесата госпожа Каролин леко пребледня, а Жордан, който не знаеше за съперничеството между двете жени, довърши историята.

— Не зная защо тя му се е отдала. Може би е вярвала, че той ще я осведомява благодарение на връзките си като журналист. А може би се е търкулнала до него по силата на самите закони за падането, които смъкват все по-надолу. Наблюдавал съм, че в страстта на играта има един разрушителен фермент, който разяжда и разлага всичко най-възвишено и най-гордо и превръща човешкото същество в дрипа, в отпадък за канала… Във всеки случай ако този негодник Жантру помни още ритниците, с които, както разказват, го е посрещал бащата на баронесата, когато някога е ходил при него да проси ордери, сега добре си е отмъстил; защото лично аз, който ви говори, веднъж като се върнах в редакцията, за да си получа заплатата, попаднах на една обяснителна сцена: като блъснах силно една врата, аз видях със собствените си очи Жантру да удря плесници на Сандорф… Ах, този пиян човек, потънал в алкохол и пороци, удряше грубо като кочияш светската дама!

С жест на страдание госпожа Каролин го накара да млъкне. Струваше й се, че това жестоко унижение оскърбява и самата нея.

Марсел много нежно хвана ръката му, за да си тръгнат, и каза:

— Не си мислете, скъпа госпожо, че сме дошли да ви досаждаме. Напротив, Пол много защищава господин Сакар.

— Ама, разбира се — извика младият мъж. — Господин Сакар винаги е бил много любезен към мене. Никога няма да забравя жеста, с който ни спаси от отвратителния Буш. А освен това той е много силен човек… Когато го видите, госпожо, кажете му, че нашето малко семейство му е много благодарно.

След като Жорданови си отидоха, госпожа Каролин мълчаливо поклати гневно глава. Благодарни, за какво? Заради разорението на Можандрови? Този Жордан и жена му бяха като Дьожоа, тръгнаха си със същите думи на извинение и добри пожелания. И въпреки това те знаеха истината! Не е невежа този писател, който бе прекосил финансовия свят, презирайки парите. А пък тя продължаваше да се възмущава все повече. Не, нямаше място за прошка, калта бе много дълбока! Не се чувствуваше и отмъстена с това, че Жантру бе напляскал баронесата. Сакар всичко бе разложил.

Този ден госпожа Каролин трябваше да отиде у Мазо във връзка с някои документи, които искаше да приложи към досието на брат си. Искаше също да разбере какво ще бъде неговото поведение в случай че защитата го посочи за свидетел. Срещата бе определена за четири часа, след закриване на Борсата. И когато най-сетне остана сама, тя в продължение на час и половина подрежда сведенията, които беше събрала. Тя започваше да вижда ясно в купищата от развалини. Така на другия ден след пожар, когато димът се е разнесъл и жаравата е угаснала, човек разчиства останките с голямата надежда да открие златото от разтопените бижута. Най-напред тя се бе попитала къде биха могли да отидат парите. При потъването на тия двеста милиона, щом като някои джобове са се изпразнили, трябва да са се напълнили други. Обаче изглеждаше положително, че играчите на понижение не са прибрали цялата сума, някакъв страшен поток е отнесъл цяла една третина. В дните на катастрофа в Борсата парите сякаш потъват в земята, изчезват, полепват се по малко по всички ръце. Само Гундерман трябва да е сложил в джоба си петдесетина милиона. После Дегремон — около дванадесет или петнадесет. Споменаваше се още маркиз Дьо Боен, чийто класически удар беше успял още веднъж: играл на повишение чрез Мазо, той отказваше да се издължи, обаче бе спечелил близо два милиона чрез Жакоби, играещ на понижение; само че този път, макар и да знаеше, че маркизът като обикновен мошеник е приписал мебелите си на името на жена си, Мазо, разярен от загубите си, се заканваше, че ще му изпрати изпълнителен лист. Почти всички членове на управителния съвет на Световната банка всъщност си бяха осигурили царски дял — едните като Юре и Колб бяха продали акциите си при най-високия курс, преди да започне спадането, другите като маркиза и Дегремон бяха минали тактически като предатели на страната на играчите на понижение; освен това в едно от последните си заседания, когато дружеството беше вече в опасност, управителният съвет отпусна на всичките си членове кредит в размер на сто и повече хиляди франка. Най-сетне и някои борсови посредници, най-вече Дьоларок и Жакоби, лично бяха спечелили огромни суми, погълнати вече от двете бездънни пропасти, които никои не можеше да напълни — за първия това беше апетитът към жените, а за втория — страстта в играта. Носеше се също така и слух, че Натансон израствал като един от кралете на кулисата, понеже спечелил три милиона, като играл за своя сметка на понижение, а на повишение за сметка на Сакар; освен това той имал необикновен шанс да не бъде разорен поради огромните покупки, правени от името на Световната банка, която прекратила плащанията и кредиторите били принудени да закрият сметките, да простят дължимите суми — повече от сто милиона, обявявайки банката за неплатежоспособна. Наистина щастлив и сръчен човек излязъл този дребен Натансон, герой на толкова хубавото приключение, на което се усмихваха — да запазиш спечеленото, а да не изплатиш загубата!