Емил Зола - Пари

Но все пак цифрите си оставаха неясни. Госпожа Каролин не можеше да установи точно печалбите, защото борсовите операции се извършваха в пълна загадка и професионалната тайна строго се пазеше от борсовите посредници. Дори нищо не можеше да се узнае, като се разтворят бележниците, в които не се вписват имената. Така че тя напразно се мъчеше да узнае сумата, която е отвлякъл Сабатани, изчезнал след последната ликвидация И откъм тази страна още един провал засягаше сериозно Мазо. Историята беше банална: посрещнат отначало с недоверие, съмнителният клиент депозира малък влог от две-три хиляди франка, играе разумно през първите месеци, докато един ден, когато вече са забравили мършавата му гаранция, става приятел на борсовия посредник и като дим изчезва на другия ден след някакъв бандитски удар. Мазо казваше, че ще принуди Сабатани да плати така, като някога бе принудил Шлосер, един мошеник от същата банда, от безсмъртната банда, която върлува на Борсата, както някога разбойниците върлуваха в гората. А левантинецът, този италианец с ориенталска кръв, с кадифени очи и с легендарна надареност, за която си шушукаха любопитните жени, беше отишъл да обира борсата в някоя чужда столица, може би в Берлин, както се разправяше, докато го забравят в Париж, където отново ще се върне добре посрещнат, за да започне пак мошеничествата си, използувайки търпимостта на заобикалящата го среда.

После госпожа Каролин състави списък на щетите. Катастрофата на Световната банка беше като едно от ония ужасни сътресения, които разтърсват цял град. Нищо не бе останало незасегнато и здраво, появиха се пукнатини в съседните къщи, всеки ден ставаха нови срутвания. Една след друга банките фалираха със силен трясък като рухващи стърчащи стени след пожар. Онемели от смайване, хората слушаха грохота и се питаха кога ще престанат разрушенията. Тя не жалеше толкова опропастените банкери, предприятия и хора от финансовия свят, обаче сърцето й страдаше за всички останали жертви — ония бедни хорица, акционери, дори и спекуланти, които познаваше и обичаше. След поражението тя започна да брои жертвите. Сред тях не бяха само нейният беден Дьожоа, глупавите и жалки Можандрови, тъжните и трогателни дами Дьо Бовилие. Съкрушила я бе и една друга драма, драмата на фабриканта на коприна Седил, чийто фалит бе обявен снощи. Тя бе видяла този човек как действува в управата и затова казваше, че е единственият член на управителния съвет, на когото би поверила и последните си су, защото го считаше за най-честния човек в света. Ужасно нещо е страстта в играта! За тридесет години този човек беше изградил едно от най-солидните предприятия в Париж, а след това за по-малко от три години го бе насякъл и така подкопал, че то изведнъж се бе превърнало в прах. Колко горчиво трябваше да съжалява за някогашните дни на труд, когато още вярваше, че може да забогатее с бавно усилие, но първата му случайна печалба стана причина да се отврати от труда, за да бъде разяждан от мечтата да спечели за един час на Борсата милион, за който честният търговец трябва да се бори пял живот! И Борсата му отнесе всичко, нещастникът беше покосен като от мълния, смазан, неспособен и недостоен да подхване отново работа с един син, когото мизерията навярно щеше да превърне в мошеник, защото този негов Гюстав, отдал се на наслади и гуляи, живееше на широка нога с дългове от четиридесет до петдесет хиляди франка и вече се бе изложил в някаква мръсна афера с полици, подписани на Жермен Кьор. После госпожа Каролин съжаляваше още един беден човечец — комисионера Масиас, макар и да не гледаше с добро око на тия посредници на лъжата и кражбата! Тя добре го познаваше, той имаше големи засмени очи и приличаше на добро пребито куче, когато обикаляше Париж, за да изтръгне няколко мършави ордера. Ако за миг той си е представял, че най-сетне е дошъл редът му да стане един от господарите на борсовия пазар, огрян от щастието, че върви по петите на Сакар, колко страшно е било за него сгромолясването, което го е разбудило от съня и го е повалило на земята с пречупен гръбнак! Той дължеше седемдесет хиляди франка и ги бе платил, макар че е могъл да използува изключителното положение като мнозина други; беше взел назаем пари от приятели, задлъжнял бе за цял живот, извършил бе тази голяма и безполезна глупост да плати, защото никой не я одобряваше, дори някои малко повдигаха рамене зад гърба му. Яда си изливаше само срещу Борсата, проклинаше мръсната професия, която упражняваше, крещеше, че човек трябва да е евреин, за да успее, и с примирение оставаше на поста си, защото все пак още се надяваше да направи голям удар, докато има будни очи и здрави крака. Но и непознатите мъртви, жертвите без име и без история, изпълваха с безмерна мъка сърцето на госпожа Каролин. Тия хора бяха цял легион, лежаха под страничните храсти, в затревените ями, а имаше и изгубени трупове, и ранени, които стенеха в агония зад всяко дърво. Колко безмълвни страшни драми, цяла тълпа от дребни бедни рентиери, от дребни акционери, вложили всичките си икономии в една-единствена акция, между тия пенсионирани портиери, посивели стари госпожици, живеещи с котките си, провинциални пенсионери, водещи редовен живот като маниаци, селски свещеници, оголели от раздаване на милостиня, и много още дребни същества с малък бюджет, разчетен точно за мляко и за хляб, толкова точен и ограничен бюджет че две су по-малко предизвикват сътресения! И изведнъж нищо — животът прекъснат, отнесен, старите треперещи ръце ужасени опипват мрака, неспособни за работа — и всички тия скромни и спокойни същества биват с един замах хвърлени в страшна нищета! Сто отчаяни писма бяха пристигнали от Вандом, където господин Файо, събирачът на ренти, беше увеличил последиците от бедствието, като изчезнал от града. Пазител на парите и акциите на своите клиенти, за чиято сметка бе оперирал и на Борсата, самият той бе започнал да играе безумно и загуби; понеже не искаше да плати, той избяга с няколкостотин хиляди франка, които се намираха в ръцете му, като разплака и хвърли в мизерия и хора от най-отдалечените чифлици около Вандом. Сътресението беше обхванало и колибите. Както при големи епидемии, най-жестоко бяха засегнати средните съществувания, дребните спестители, и само синовете им биха могли да възстановят загубите след непосилен и дългогодишен труд.